Преди да продължа с темата за Иво Инджев, ще пусна още нещо старо. Защото имам усещането, че някой се опитва да ме редактира, като пуска мои неща в сайтове, в които никога не съм писал.
Да, имената ни по документ са еднакви. Само се питам защо през 80-те години, когато по поръка на Илия Минев се обаждах до Радио "Свободна Европа", те всеки път казваха, че се обаждал Ангел Грънчаров от Пловдив. Тогава си мислех, че е някаква грешка. Вече знам, че не е. ***| Онези, които са ме виждали знаят, че това не съм аз. Моята физиономия не е толкова самодоволна, толкова охранена и толкова педераска. Това е Ангел Грънчаров от Пловдив. Фалософила.

Пускам отново тоя текст, във връзка с един друг лъжец и измамник - Иво Инджев. Обещавам да изясня каква е точно връзката между двете безличия, както и между двата текста. А сега погледнете какво писах преди време във връзка с моя съименник от Пловдив. После ще продължим с темата за Ивото Инжев- Гола вода.
 Имам си един съименник от Пловдив. И той като мен се казва Ангел Грънчаров. Почитател на демокрацията, на Иван Костов, поклонник на крадците и на педерасите. Доцент по философия и невероятен страхливец. По едно време се опитах да водя диалог с него, после се отказах. Обаче взе да ми идва до гуша от една негова, повтаряна вече стотици пъти лъжа. Писна ми, защото ме засяга и мен. Лично. Почвам с цитат от адашчето:
 „Преди около година ме заплашиха с... обезглавяване в блога, щото не съм бил... патриот. Туриха ми клипче да видя как става това. На клипчето руски патриоти режеха натурално главата на "терорист-чеченец". Отрязаха му главата и му я туриха да си я държи с ръце на корема. Ужасно беше. Предупредиха ме. Аз приех това като кошмарно предупреждение. Протестирах, писах до "органите". Никой не ме подкрепи. Просто ме обявиха за "лош човек", за "луд". Мнозина солидни първенци на блогосферата и досега не щат да комуникират с мен по тази причина. Виж, ако наистина ми отрежат главата, може и да ме пожалят. Знам ли? Първо обаче трябва да ми отрежат главата, пък след това ще се разбере как ще реагират.”
 Дали беше преди година или преди повече от година, вече не си спомням. Спомням си обаче за какво се разгоря спора. Пловдивското ми адашче взело, че написало статия, в която оправдаваше циганските насилия над българи. Видиш ли, ние трябвало да сме толерантни, да проявяваме разбиране към „онеправданите” цигани и да прощаваме. Да не обръщаме внимание, когато в софийския квартал Красна поляна мургави банди издигат лозунги „Смърт на българите!”. Влязох в неговия блог и го попитах: „Адаш, не си ли даваш сметка, че с отказа законите да се прилагат еднакво за всички, може да се създаде една омраза, която ще има непредвидими последствия?”. И му дадох пример. Пуснах препратка към краткото филмче, в което двама руснаци убиха двама таджикски цигани. На първия му отрязаха главата, а втория го застреляха. И попитах: „Адаш, това ли искаш да по да се случва и у нас?”. Хубаво, ама момиченцето оттогава пищи, че някой искал да реже неговата глава. Което изобщо не е вярно. Което е една отвратителна лъжа, отвратителна като рязането на глави. Хайде, нека покаже „заплахата”. Няма да я покаже, тъй като бях написал ясно и недвусмислено, че ако властите продължават да си затварят очите пред циганската престъпност, българите ще преминат към самозащита. И ще стане страшно. За него, за пловдивското фалософилче, тоест философче никъде нямаше не само дума, нямаше не само намек, но даже и сянка от намек. Разбирам го.. И на него му се иска да се изтъкне колко е смел, какъв герой е, че даже с обезглавяване го плашат. Само където не е вярно, и героизмът му е измислен.
 Пак преди време „арабски” терористи от израелски произход отрязаха в Ирак главите на двама български шофьори. Обезглавяването на българите бе дирижирано и накрая предизвикано от тогавашния български външен министър, израелския шпионин Соломон Исаак Паси. Не съм прочел адашчето да протестира нещо против Паси, не съм прочел да се възмущава от действията на израелския шпионин. Тогава той дипломатично си затрая. Сега обаче пищи. И продължава да пищи, защото трябва някак да се изпише герой, а няма друго с какво. Глупаво е. Не казвам, че е нечестно, защото демокрадците чест нямат.
 Статийката на адашчето е посветена на побоя над журналиста Огнян Стефанов. Похвално. Похвално, ама не съвсем. Щеше да е съвсем похвално, ако адашчето бе протестирало срещу всички, ама наистина срещу всички посегателства над свободното слово. Да, ама не! Адашчето не протестира и когато на мен ми подпалиха жилището заради написано слово. Не можеха с друго да ми отговорят, та ми отговориха с коктейл „Молотов”. Пловдивският ми съименник много добре знаеше за този случай, тъй като клеветата, че съм се напил и съм се подпалил сам, го бе застигнала и него. Поради странния факт на еднаквите ни имена. То, горкичкото протестира сега, когато всички протестираме. Протестира сега, защото в огромната маса от протестиращи то е в безопасност. То е на сухо и на топло, сега на него нищо няма да му се случи. Нали така, другарю Грънчаров, нали така тавариш ленинградски възпитаник?
 Ангел Грънчаров от Пловдив е лицемер. Лъжец. Страхливец. Само ми срами името. Затова аз никога не се подписвам само като Ангел Грънчаров, та макар не от Пловдив, а от Ботевград. Затова повече ме знаят не като Ангел Грънчаров, а като Елтимир. Името Ангел Грънчаров е малко пооцапано. Понаакано. От пловдивския ми адаш. Същият, който приема предупреждението срещу циганските престъпници като заплаха срещу себе си.
 Впрочем почвам да се питам дали наистина няма да е най-добре, ако някой някъде не вземе да резне главата на един такъв лъжец. Дали лъжата в България ако не изчезне съвсем, поне ще вземе да намалява?

Ангел Грънчаров – Елтимир
Ботевград

26 септември 2008 година