Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2013 17:22 - ЧОВЕКО, СТАНИ! - 10
Автор: eltimir Категория: Политика   
Прочетен: 1065 Коментари: 0 Гласове:
1



Народите, които не желаят да отстояват своята чест, рано или късно губят свободата и независимостта си, което в края на краищата е наистина справедливо, тъй като мизерните поколения, лишени от чест, не заслужават да се ползват от благата на свободата.

            (Ето я старата демократическа хитрост - да се стоварва върху народите вината за липса на достоен водач, годен да поведе хората на борба.)

***

            Задачата на пропагандата се съдържа не в това да даде научно образование на няколко отделни индивида, а да въздейства на масите, да направи достъпни за тяхното възприятие отделни важни, макар и немного на брой факти, събития, потребности, за които масите до този момент са нямали и понятие.

            Цялото изкуство в случая се свежда до това да накараш масите да повярват, че еди-кой си факт наистина съществува,, еди-коя си необходимост е действително неизбежна, еди-кой си извод е наистина правилен.

            (Същността на пропагандата се състои в това, да сведеш до разбирането на масите и най-сложните понятия и идеи. Изкуството е в умението да сведеш до ясни и разбираеми за всекиго понятия най-трудните, най-недостъпните истини. Да заговориш така, че казаното от теб да попие не само в ума, но и в сърцето на твоя слушател. Онова, за което говори Хитлер ми напомня как бе създаден мита за така наречения „Холокост”. Бе измислен факт и след като не повярваха в него, хората биват задължавани съм закон да повярват. Който отказва да повярва в лъжата отива в затвора. Да, ама това не е пропаганда. Това е политика, водеща да изкуствено, към насилствено подивяване на някога разумните човеци. Пропагандата е изкуство да подтикнеш някого да възприеме твоята идея като своя. Принципът на доброволността, задължителен за пропагандата изключва насилието.)

***

            Колкото по-голямо значение има за бъдещето работата на даден човек, толкова по-малко тя се разбира от съвременниците му, толкова е по-трудна борбата и толкова по-рядко е налице успех. В повечето случаи лавровите венци се поставят на главите на мъртви герои.

            (Да, така е! Но защо Адолф Хитлер е държал непременно да бъде разбран сега, веднага, незабавно? А който не го е разбирал или е показвал, че не го е разбирал - той се озовавал в затвора или лагера. Според степента на неразбиране. Не само не съм сигурен, че горните думи принадлежат на Адолф Хитлер, но не съм сигурен, и че той ги е прочел.)

***

            Ако евреите бяха сами на този свят, те неизбежно биха се задавили в своята собствена мърсотия и нечистотия. Целият им живот вероятно би се превърнал в изтребителна борба един срещу друг, само дето присъщата на всички тях страхливост, липсата на готовност за саможертва щяха да превърнат собствената им война в комедия.

            (Ако това бе казано по адрес на циганите, донякъде. щях да се съглася. Но далеч не всички евреи са нечистоплътни. Хазарите например имат хилядолетни традиции в поддържането на телесната хигиена. А колкото до еврейската жертвоготовност - тя не се различава особено от жертвоготовността на всеки друг народ. Има смели и страхливи евреи, има благородни и подли, има готови да се жертват заради своите единоплеменици, както има и невероятни егоисти… В този случай ние не можем да говорим за раса, нация или религия, а само и единствено за отделни индивиди. Всеки със своите качества и особености. Не приемам, че имаме право да говорим за отделни етнически групи, за привържениците на дадена идеология, а най-малко имаме право да говорим за раси. Според мен най-правилно е да говорим за поданиците на Злото. Едва тогава думите на Хитлер идват на мястото си. Както и други пъти съм забелязвал, той тръгва от една почти истина, от 99 процентова истина, придава й лека посока на изкривяване и така истината постепенно се отдалечава от действителност, престава да бъде истина.)

***

            Отсега работникът трябва на практика да се бори само за бъдещето на еврейския народ. Без да го съзнава, работникът попада във властта на онази сила, против която той, както му се струва, води борба. На работника му внушават, че уж се бори против капитала, а в действителност го карат да се бори за капитала. Евреите крещят по-силно от всички за необходимостта от борба против интернационалния капитал, а на практика те организират борба против националното стопанство. Погубвайки националното стопанство, евреите разчитат върху трупа му да издигнат тържеството на интернационалната борса.

            (Колкото и еретично да звучи на нашите съмишленици, главният враг, основният противник е именно интернационалният капитал. Вярно е, че злото тръгва от евреите, вярно е, че представителите на този капитал са преди всичко евреи. Но не са само евреи. И неевреите глобалисти са не по-малко зло от евреите такива. От друга страна все повече евреи осъзнават, че политиката на глобализъм и стремеж към световно господство на практика ще доведе до размиването и последващото унищожение на еврейската нация. Тези евреи се превръщат в наши съюзници. Но пак питам: кой позволи на евреите от всички етноси и раси да достигнат до такава власт? Пак поставям въпроса: на кого еднакво усърдно се кланят ционисти, масони, юдеи, комунисти, либерали, демократи, глобалисти и цялата противочовешка сган?)

***

     Когато хората се прекършват и започват да се отчайват, именно тогава са им най-нужни великите гении. Именно тогава към бедните и нещастни хора гледат от миналото сенките на великите личности, съумели да станат борци против мизерията, позора, нещастията; съумели да покажат на народа път към щастлив живот.

Тежко на народ, който се срамува да обръща погледа си за помощ към великите личности.

     (Мисълта може да бъде вярна само, ако заменим думата “гений” с “Водач”. Стивън Хокинг безусловно е гений, но с какво този гений би помогнал на своя народ в тежък момент? И все пак, човечеството щеше да е твърде бедно без гении като Хокинг. Гениалността е многоизмерно понятие, тя далеч не се изчерпва с умението да водиш тълпите. Гениите и водачите на един народ са само част от неговите опори в трудни дни. Затова при изпитания ние трябва да търсим опори, а не непременно и само личности.)

***

     Който на този свят не е постигнал поне да го мразят враговете, той струва твърде малко.

     (“Трябва да имате врагове за мразене, а не врагове за презиране.” - /Фридрих Нитче/ Перифразата на една гениална мисъл съвсем не доказва наличието на гениалност у плагиатора.)

***

     Внезапно се оказва, че “демагогските лозунги” на опозицията не са чак толкова лоши, и внезапно тези дотогава “вредни” лозунги се появяват в “преработената” програма за най-голямо изумление на истинските бащи на тези лозунги. И всичко това става като нещо, което се разбира от само себе си.

     (Днешните политици се учат от Адолф Хитлер или как всичко тече и нищо не се променя.)

***

     Излъгано от пресата, заслепено от съблазните на “новата” програма, гласуващото добиче - както от “буржоазен”, така и от “пролетарски” произход отново се връща при яслите на своите господари и пак дава гласа си на старите лъжци.

            (Вината отново е у водачите, а не у гласуващите “добичета” - те нямат друг избор. А всъщност дали изобщо можем да говорим за вина? Хората тръгват зад една идея, защото няма друга, годна да я замени. И това е причината властниците да преследват най-жестоко идеите, способни да противостоят на тяхната извратена идея.)

***

     Сега господа народните представители, избранниците на трудещите се маси, отново се връщат в първобитното състояние на парламентарни гъсеници и пристъпват с нова енергия към изяждане на държавните резерви. Те лъщят от мас и спокойно нищо не правят цели четири години, докато пак удари часът и от кукличката се излюпи блестяща, с всички цветове на дъгата пеперуда.

     (Диагнозата е вярна, но лечението е в един наистина различен тип управление, а не в казармения вариант на демократическата република.)

***

     Всички ние предчувстваме, че в отдалеченото бъдеще пред човечеството ще възникнат проблеми, които ще бъдат по силите само на висшата раса. И само тази висша господарска раса, опирайки се на средствата и възможностите на цялото земно кълбо, ще бъде призвана да разреши тези проблеми.

     (Ето я в най-синтезиран вид цялата идеология на т. нар. “Нов световен ред”. Чиста проба ционизъм! И за да не проумеем тяхното единство с хитлеризма, те забраняват “Моята борба” Нашето виждане е, че проблемите на бъдещето няма да бъдат по силите на никоя отделна нация или раса. За решаването на тези проблеми ще са нужни обединените усилия на всички нации, съумели да съхранят своите национални качества и особености. Ако допуснем да бъде унищожен или асимилиран дори един-единствен народ, даже ней-нищожния, най-слаборзвития - лекомислието ни може да се окаже фатално. Може би именно у този народ се намира ключът за спасението на цялата човешка Раса. Ще ви кажа нещо, което едва ли ще приемете. Но пък е напълно вярно. Знаете ли кой държи правата върху етнонима „Българи”? Това е малката група на Капанците в България. А кой държи правата върху определението „Човек Разумен”? Кой държи правото същият Човек Разумен” да властва над сушата на планетата Земя? Погледнете кои народи са изтребвани най-усърдно и от ционисти, и от комунисти, и от глобалисти и го търсете между тях.)

***

     Нашият боен вик става сигнал, събиращ в редиците ни всичко, което е силно. Именно величието на целите отблъсква дребните хора веднага или ги отсейва след известно време, но затова пък под нашите знамена се събират всички действително боеви натури. Необходима е да си дадем ясна сметка за следната: ако на едната страна виждаме концентрация на висша енергия и решителност, а от друга страна - широките маси на равнодушните, то неголямото малцинство, събрало се в първия лагер, винаги ще вземе връх над грамадното мнозинство останали във втория лагер. Световната история я правят малцинства, стига само в това числено малцинство да е въплътена голяма воля и голяма решителност.

     (В горните думи няма нищо националсоциалистическо. Принципът на аристократизма се поставя над националния принцип. Подобни двойнствени принципи в книгата създават впечатлението, че тя не е писана от един човек. В конкретния случай съзирам силното влияние на Достоевски: малцина са, които тласкат историята напред. Но Достоевски продължава, като обяснява, че мнозинството е призвано да бъде консервативният, съхранителен елемент, без който също не може. С други думи - всеки на мястото си. В конкретния случай обаче най-интересно е друго. Е, Хитлер успя да обедини под своите знамена най-силните, най-достойните, най-годните представители на германската нация. И какво се случи с тези най-силни, най-годни, най-достойни представители? В огромната си част те бяха избити. Адолф Хитлер съумя да извади на показ всичко най-добро, за да бъде то премахнато най-лесно. Когато говорим за обявените цели, нека всеки път ги съпоставяме с постигнатите резултати. Понякога изводите са изненадващи.)

***

     Положението, до което доведе равнодушието на бащите, неизбежно ще подбуди децата към активност и борба.

     (Приемствеността, традициите остават на заден план. И тук наблюдаваме отклонение от догмите на чистия национализъм и приближаване към теорията и практиката на революционния марксизъм. А пък в реалния живот равнодушието на бащите донася на децата само и единствено страдания.)

***

     Да се подценява силата на идеала е много опасна работа. Който малодушничи в това отношение, ще му напомня примера на нашите героични войници по фронтовете. И ако човек сам е бил войник, той ще разбере какво искам да кажа. На фронтовете хората умираха не защото търсеха материални блага. Те умираха от любов към Отечеството, от желание да защитят честта на нацията, от вяра в нейното величие. И само тогава, когато нашият немски народ се отдели от тези идеали и се поддаде на меркантилните обещания на революционерите, се оказа, че той не придоби земно щастие, а придоби само всеобща мизерия и всеобщо презрение.

     (Защо трябва да противопоставяме идеала на стремежа към материално благоденствие? Само комунистите казваха, че бедността е техен идеал, но ние бяхме свидетели как именно те се превърнаха в най-големите грабители на материални блага. Или как техният идеал се оказа бедността на другите. Разбира се, без идеали също не може. Без идеал човекът се превръща в мислещо животно. Ние на свой ред търсим баланса между материално и духовно, а не отричане на едното за сметка на другото.)

***

     Християнството също не е могло да се задоволи с това, че си е издигнало собствен олтар, но е било принудено да помисли преди всичко и за разрушаването на езическите олтари. Само благодарение на фанатичната нетърпимост се ражда по-късно неопровержимата вяра. Без нетърпимост няма и вяра.

     (Още от най-древно минало, ние, българите сме се славели със своята веротърпимост. Ние сме възприемали боговете на различните народи като различни лица на Единния Тангра. И именно в тази веротърпимост е била нашата сила - как иначе би могла да бъде създадена огромната Хунорска Империя? Без веротърпимост няма разнообразие - а нали Разнообразието е нашата цел. В противовес на уеднаквяващия глобализъм. Създай закон за своята общност, за своя народ и остави другите общности и народи да създадат свои закони. Подредбата на твоя дом е твое дело. Само твое. Само ти решаваш какви да бъдат нормите на поведение и взаимоотношенията в твоята земя. Но както не бива да допускаш чужда намеса в твоето, така и ти не бива да се намесваш в чуждото. Фанатичната нетърпимост към чуждите на тяхната си земя поражда фанатична съпротива срещу теб самия. Практиката на хитлеризма доказа точно това.)

***

     Затова изразихме цялата наша програма в малко на брой, а именно в 25 тезиса. Първата задача на тези тезиси се състои в това, да дадат на обикновения човек от народа ясна груба представа за целите на нашето Движение. Тия тезиси са известен политически символ-верую. Те от една страна ни вербуват нови привърженици, а от друга - обединяват и сплотяват вече завербуваните, свързвайки ги с единството на поетите задължения.

     (При наличието на нива в йерархията е не само допустимо, но и желателно наличието на различни по сложност програмни материали, предназначени за хора, достигнали различно ниво на възприемчивост. Но да се догматизира Учението - значи да се умъртви. Ние търсим разбиране и съпричастност, а не сляпо подчинение.)

***

     Който сериозно иска победа на нашия мироглед, той трябва да разбере първо, че за успеха е необходимо да създадем бойно и силно движение, и второ, че в основата на програмата на това движение трябва да се положат редица тезиси, неподлежащи на никакви промени /подчертаното мое - бел. ред./. Програмата съвсем не трябва да допуска всевъзможни отстъпки в духа на времето и да мени своите формулировки.

     (Времето се мени, светът се мени, условията се менят… Как искаме една ръководна програма да бъде вечна и непроменима?)

***

     … кара сега тези господа да употребяват думи, които преди осем години те изобщо не знаеха, над които преди седем години само се смееха, преди шест години ги обявяваха за нелепост, преди пет години се бореха с тях, преди четири години ги посрещаха с омраза, преди три години ги подлагаха на преследване, а ето че преди две години се присъединиха към тях и сега ги използват, за да промъкнат контрабандно вехториите си.

     (Напълно вярно! Принципът е все още валиден. Наблюдавайте нашите днешни противници - ще установите, че те постъпват именно по гореописания начин.)

***

     СИЛНИТЕ СА СИЛНИ ПРЕДИ ВСЕЧКО СЪС СВОЯТА САМОСТОЯТЕЛНОСТ

     (- “Силният е най-могъщ сам” - /Шилер/.)

***

     Трагично е или изглежда на пръв поглед обстоятелството, че редица движения, партии, религиозни групи, породени от духа на времето, работят съвсем независимо едни от други, макар целите им по принцип да се еднакви. Хората намират това за трагично, тъй като повечето от тях са сигурни, че при обединяването на всички тези групи в един лагер, основните цели биха били постигнати по-бързо и по-сигурно. В действителност това не е така. В действителност самата природа с нейната безпощадна логика предоставя на отделните групи и течения свобода да се съревновават и дава палмата на първенството на най-силните. В края на краищата победа постига онова движение, което е избрало най-верния, най-ясния и най-солидния път.

     (Вярно е, и не е вярно. До правилното решение може да се достигне по различни пътища. Наличието на множество групи, работещи за разрешаването на един проблем само увеличават възможността за неговото разрешаване.)

***

     Успехите, постигани в резултат на коалиции, вече носят в себе си зародиша на бъдещото раздробяване на силите, а с това и на загубване на завоюваното.

     (Хитлер пропуска възможността коалицията да се превърне в единна партия, както това стана в България със СДС. Иначе по принцип е прав - коалицията означава компромис, а компромисът отслабва силите. В нашия български случай СДС не успя не защото от коалиция се превърна в партия, а защото на партията СДС липсваха идеи. На партията СДС липсваше кауза. Накрая от обявеното в самото начало съревнование на идеи остана само надпреварата кой повече да открадне.)

***

     С 10 милионна партия революция вече изобщо не може да се извърши. Такова масово движение не представя вече полюса на активността; това са вече широките маси от средата, т. е. инертността.

     (Новото време промени и идеята за революция - тя вече може /и е за предпочитане!/ да бъде извършена в умовете на хората. Такава революция колкото е по-масова, толкова нейният успех ще е по-голям. Но и “партията” вече не е класически тип - няма членски книжки, няма ръководство, няма структури, няма даже организация в буквалния смисъл на думата. Има само отделни хора, обхванати от една Идея. Организацията идва по-късно като практически реализатор на Идеята. Но при съществуващите условия преди да бъде създадена организацията, на Идеята трябва да се придаде неунищожимост. Тоест тя трябва да е обхванала колкото може повече хора.)

***

     Именно така постепенно изчерпаха силите си на барикадите спартаковци от една страна и националистическите фанатици и идеалисти от друга. Двата крайни полюса по такъв начин се унищожиха един друг, в резултат на което, както винаги победи средата. Буржоазията и марксистите се обединиха върху почвата на “създадените факти”, и младата република започна да се “консолидира”.

     (Именно според този рецепта бе разгромена младата българска революция от 1990 г. Сигурно затова учението на Хитлер продължава да бъде под възбрана - да не се досетим откъде черпят идеи нашите демократични политически лидери. Само че имаше и нещо друго: предварително подготвен план, според който бяха унищожени българските идеалисти през 90-те години на ХХ век. А може би и при Националсоциалистите е съществувал подобен план? И случилото се у нас е само повторение на случилото се в Германия 70 години по-рано?)

***

     Държавната власт може да осигури истински ред само тогава, когато идейното съдържание на държавата е в същото време цял светоглед, господстващ над умовете. Тогава само отделни престъпни натури ще се решават на покушение срещу основите на държавата. Тогава терорът против държавата няма да е оръдие за борба на широките маси, намиращи се под обаянието на друг, също така цялостен, но противоположен светоглед.

     (На този именно принцип били изграждани древните държави. Цялостен светоглед, обхващащ не само стопанския живот, както е при “демократите”, но и религията, и обичаите, и грижата за битовия живот на населението. Ако се вгледаме в практиката на германския нацизъм, ще забележим, че той не само не дава на германската нация цялостен светоглед, а я лишава от нейния досегашен такъв. Същата логика на поведение следват всички други идеологии и сили, стремящи се към световно господство. Рязане на корените, лишаване на нацията от нейните опори. Имаше го преди – при комунистите; има го и днес – при демократите. Пълна еднаквост в прилаганите методи. Пълна еднаквост на резултатите. Как да не заподозрем наличието на една гигантска конспирация, целяща да отнеме от хората тяхната планета?)

***

     Нашето движение веднага разбра, че то не може и не трябва да разчита на охрана от страна на държавата, щом държавата не е в състояние да охранява интересите на нацията. Нашето движение разбра, че напротив, ние трябва да се заемем с делото за защита на нацията и с делото на борба против всички ония, които заплашват да унищожат и народа, и държавата.

     (Създаването на движение, поставило си за цел промяна в политическия модел на държавата е оправдано само, когато държавата е престанала да защитава националните интереси, които всъщност са интересите на нацията. В такъв случай не само не бива, но и е вредно да се разчита, че властта ще брани онези, които са си поставили за цел нейното унищожение. Веднъж завинаги трябва да стане ясно, че не само нациите не са създадени, за да служат на държавите, а че държавите са създават от и заради нациите. Най-добре е да разглеждаме държавата като механизъм, чиято цел е да служи на народа. И да постъпваме към нея така, както постъпваме към всеки механизъм. Когато някой детайл е износен или неработещ, следва да се подмени. Не „както пише в томовете на другаря…”, не „както казват от Брюксел…”, а както ще бъде полезно за нашия народ, за нашата общност, за нас.)

***

     Безсмислено е да се убиват дребни предатели в такива държави, където самото правителство освобождава предателите от каквото и да било наказание.

     (Интересно! Излиза, че не само сега, и не само у нас е така. Само че дали точно системата, създадена от Адолф Хитлер не беше първата, освобождаваща националните предатели от наказание?)

***

     Ако нашите високопоставени глупци под път и над път самодоволно заявяват, че съвременната държава най-строго защитава живота на своите граждани, това просто не е истина. В действителност в ония години на практика гражданите трябваше да се защитават от самите представители на съвременната държава.

     (На подобна мисъл сега й казват “призив за борба с корупцията”. Хубави думи като критика на „демократичната” търгашеска държава, обаче и държавата на Хитлер беше същата. Ако не и по-лоша. Реално погледнато, след хубавите критики срещу лошото, народите поемат път към още по-лошо. Не направлява ли някой Неизвестен всичките тези процеси в толкова различни държави и сред толкова различни народи?)

***

     … нека всеки остане със своята вяра, но нека всеки смята за свое първо задължение да се бори срещу ония, които виждат задачата на живота си в това, да подкопават вярата на другия.

     (Една от мислите, за които съм на мнение, че авторството не принадлежи на Адолф Хитлер. “Нека всеки остане със своята вяра!” - един от основните принципи на Глобалния национализъм. Само че при националсоциализма този принцип изобщо не е бил спазван. Преследвания заради идейни убеждения е имало и в Третия Райх. За да се стигне до днес, където е позволено да се развиват всякакви вярвания, но при условие, че същите вярвания задължително ще подкопават вярата на основното население за дадена страна. Така принципът е превърнат в своята противоположност. И от принцип за съхранение уникалността на народите и личностите, се превърна в принцип за тяхното уеднаквяване и последващо унищожение.)




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eltimir
Категория: Политика
Прочетен: 2996571
Постинги: 1129
Коментари: 3255
Гласове: 2482
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031