Хората ще осъзнаят пред какъв ужас са изправени, когато разберат, че Адолф Шикългрубер, познат още като Хитлер бил едно от главните оръдия на ционизма. Само че ционистките водачи по всяка вероятност също са свързани с някой по-могъщ. Вернер фон Браун, създател на германските ракети „Фау”, а също ръководител на американската космическа програма „Аполо” споделя пред сп. „Езотера”: „Съществуват извънземни сили, които са далеч по-могъщи, отколкото предполагахме. Повече нямам право да говоря.” Малко по-късно, след 19 август 1976 година, когато  "Луна-24" излита с проба на почвата от Морето на кризите, никой земен апарат не е безпокоил лунната прах.

Отново малка съпоставка. В своята книга „Хитлер каза…”, Херман Раушнинг описва следната картина: „Хитлер стоял прав в стаята си, като се олюлявал и гледал наоколо с блуждаещ поглед. „Той е! Той е! Той е дошъл тук!” – стенел той. Устните му били сини. Потта му течала на едри капки. Изведнъж произнесъл цифри без никакъв смисъл, после думи, несвързани фрази. Било страшно. Той употребявал чудновато свързани думи, съвсем странни.” Поведението на Адолф Хитлер твърде наподобява поведението на хора, попаднали под влиянието на ликантропи или на четирипръстите същества. Последните два вида не са от една раса, искам изрично да го подчертая. Но влиянието, оказвано от тях върху човеците е твърде подобно. Затова не мога да го пренебрегна. А от своя страна поведението на Хитлер твърде много напомня поведението на циониста Джордж Буш – Младши при изключителни ситуации. Снимките на този тип след атентата на 11 септември 2001 година са прекалено известни, за да ги прилагам и тук. Неадекватност, истерика, вид на човек, който не осъзнава нито какво върши, нито какво реално се случва около него. Пълна загуба на себеконтрол. А политиката, следвана от последните американски президенти? Май неслучайно „Моята Борба” беше обявена за настолна книга на друг американски президент – Бил Клинтън. Само че приликите не опират единствено между официалните идеологии на нацизма и либерализма, а до други, по-значими и по-старателно укривани цели. Какво е например Новият световен ред на глобалистите? Той е формулиран още от Адолф Хитлер: „Изобщо не става дума за унищожение на неравенството между хората. Точно обратното – казваше Хитлер. – Какъв ще е бъдещият социален ред? Приятели мои, ще ви кажа направо: това ще бъде класата на господарите и тълпа от различни партийни членове, разделени строго йерархически. А под тях – огромна безлична маса, колектив от слуги, нисши завинаги. Още по-ниско – класата на победените чужденци, съвременните роби. Над всичко това ще застане новата аристокрация, за която аз нямам право да говоря… Но тези планове не бива да стават известни на редовите партийни членове.” Да виждате някаква разлика между думите на Хитлер и практиката на съвременните демократични либерали? Аз не виждам такава.

***

ЯВЛЕНИЕТО АДОЛФ ХИТЛЕР

            За хитлеризма не можем и не бива да говорим наизуст. Загадките са много, още повече са противоречията. Отново откъс от „Утрото на маговете”: „Марсел Рей през 1939 година отбелязва, че войната, натрапена на света от Хитлер е манихейска война, или както говорят Писанията, война на боговете. Разбира се, не става дума за битката между нацизма и демокрацията, между понятията за либерално и авторитарно общество. Въпросът има езотерична страна. К. С. Луис, професор от Оксфорд през 1937 година написва в един от своите символически романи „Мълчанието на Земята” за началото на войната, която е война за овладяване на човешките души. Ужасната материална война е само нейната външна форма. Последната книга на Луис се нарича „Докато не придобием лица” и в нея намираме възхитителната фраза: „Боговете говорят с нас лице в лице само тогава, когато ние самите имаме лица”. Тази Битка на Боговете, разгърнала се зад видимите събития не е свършила на нашата планета, но поразителния прогрес на човешкото знание за последните години й придаде други форми.” С последното не съм особено съгласен. Действащите лица са същите, методите не са се променили много.

     Във всеки случай след като разглеждаме практиката, не е зле да се запознаем поне бегло и с теорията. В противен случай рискуваме да не разберем същността. Лично аз съм на мнение, че Хитлер не е бил нито нацист, нито расист в смисъла, който днес разбираме под двете думи. Нещо повече, не само според мен Хитлер не е бил даже и националист. Преди десетина години същото мнение изрази проф. Никола Алтънков от Калифорнийския университет. Малко факти. Из „Утрото на маговете”: „Хитлер е бил убеден, че е дошъл на този свят, за да осъществи предначертанията на една чудесна съдба. Той бил убеден, че неговата мисия му е дадена свише и превъзхожда пределите на политиката и на патриотизма. „От идеята за нацията – казвал той – аз съм принуден да се ползвам от съображения заради нейното удобство в дадения момент. Но аз знам, че тя има само временна ценност. Ще настъпи ден, когато от това, което се нарича национализъм няма да остане много даже у нас, в Германия.” Какво още искате след такова признание? „И няма вече речи за Вечната Германия, нито за националсоциалистическата държава. Ние отново сме хвърлени в „отвъдния свят”, където съществува йерархия от човекоподобното до Великия Маг. Тук се готвят за явяването на богочовека, свръхчовека, когото ще изпратят на Земята Могъществата, след като ние, посветените изменим равновесието на духовните сили.” – продължава същата книга. Щом антифашистите Бержие и Повел са стигнали до извода, че Адолф Хитлер не е националист, аз нямам основание да се съмнявам в техните изводи. Ами съратниците на „великия” Фюрер, те на какво мнение са?

     „Алберт Шпеер с ужас казвал, че Хитлер „напълно съзнателно се домогва всички да умрат заедно с него. /По-долу ще видим, че всъщност той изобщо не е имал намерение да умира заедно с всички, и че наистина е спасил скъпоценната си фюрерска кожица!/ Той вече беше само човек, за когото краят на собствения му живот е край на всичко.” Гьобелс в своите последни редакционни статии с ентусиазъм приветства вражеските бомбардировки над Германия, разрушаващи страната и изтребващи нейното население: „Под руините на нашите унищожени градове ще бъдат погребани постиженията на глупавия ХХ век”. Хитлер иска навсякъде да цари смърт. Заповядва да бъдат екзекутирани всички пленници, заповядва да бъде убит негов първи братовчед. „Хитлер и Гьобелс – пише Тревър Ропър – призоваха германския народ да разруши своите градове и заводи, да взриви своите мостове и язовирни стени, да принесе в жертва своите ЖП линии и целият подвижен състав на железниците. И всичко това в името на легендата, известна като „Залезът на Боговете”. Хитлер иска кръв и принася в жертва своите последни войници, пращайки ги да се бият до последен дъх: „Аз никога няма да призная, че жертвите бяха достатъчно големи” – твърди той. Накрая решава да предизвика Потоп, като заповядва да бъде напълнено с вода берлинското метро, където загиват 200 000 души. Германци. Гьобелс му приглася: „Нашият край ще се превърне в край на Вселената”. След което убива своите деца, жена си, а накрая и себе си.” За разлика от Хитлер, който намерил начин да се спаси. Е, кой ще посмее да нарече тези хора „националисти”?

     Предлагам да се върнем към самата официална /защото има и неофициална, за което ще стане дума по-долу/ основа, с книгата на Адолф Хитлер „Моята Борба”. Според мен, заблудите почват именно оттам. Четях тази дебела и скучна книга и си мислех. Дали целта на нейния автор /или по-скоро колектив от автори/ не е била да ни внуши неправилна, превратна представа за евреите и по този начин да улесни ционистите в постигането на техните цели? Дали целта на книгата, а по-късно и на хитлеровата политика не е била да се обяви извън закона всяка форма на съпротива срещу геноцида над европейците, посредством представянето на тази съпротива за форма на нацизъм? Дали зад всичките високопарни приказки не се крие план за отслабване и разоряване на европейските държави, водещо до последващото им унищожение?

     Та нека да хвърлим поглед върху теоретичното наследство на Фюрера. Следват откъси от най-заклеймяваното четиво в света с критични коментари към него.

            „Колкото повече спорех с тях, толкова повече се запознавах с диалектиката им. Отначало те считат всеки от противниците си за глупак. Когато се убеждават, че това не е така, те самите започват да се правят на глупаци. Ако това не помага, те се правят, че не разбират за какво става дума или се прехвърлят в съвършено друга материя. Или пък страстно започват да отстояват нещо, което от самосебе си се разбира. И щом се съгласите с тях, те веднага го прилагат към предишния въпрос. Щом ги уловите в това, те пак се изплъзват от същността на спора и не искат дори да чуят за какво всъщност става дума. Колкото и да опитвате да хванете този апостол, ръката ви сякаш потъва в рядка кал. Калта се изплъзва от пръстите ви и веднага по някакъв начин ви полепва по ръцете. Но ето, че на вас, макар и с труд ви се отдава да победите така унищожително един от тези хора, че на него не му остава нищо друго, освен да се съгласи с вас. Мислите, че ви се е отдало да направите поне една крачка напред? Но какво е учудването ви на следващия ден! Утре този евреин е забравил напълно, че е бил победен.”

            (Хитлер иска да ни внуши, че е безсмислено да се разговаря с евреите, че е невъзможно те да бъдат подтикнати към споразумение или взаимоизгодно поведение. Хитлер сякаш ни казва: “Те нямат слабо място!”, което съвсем не е така. Достатъчно е покажеш пред евреина, че ти играеш съвсем различна игра от неговата, че ти си нещо, което той не познава, че не си нито под, нито над, а встрани от него. Демонстрирай пред евреина невежество по всеизвестни въпроси и свръхпознание по теми, достъпни за малочислен елит, ако не и съвсем непознати. Но нека не говоря какъв ще е резултатът. Всеки сам може да провери. И още. Защо винаги говорим „евреите”. Сред всеки народ се срещат различни хора. Правилото още повече важи за евреите, които не само не принадлежат към един народ, към една нация, а понякога и към съвсем различни расови групи. )

            „Научих се да разбирам иврит и именно това обстоятелство ми помогна да различа теоретичното дърдорене на апостолите на учението от реалната им практика. Евреинът говори, за да скрие мислите си или поне да ги завоалира.”

            (Камъче по камъче, ние сглобяваме мозайката, показваща етническия произход на Фюрера. От кого, защо и как той е научил иврит, щом не е разговарял с евреи? Как е преодолял /уж/ изпитваното огромно отвращение към всичко еврейско? Очаквам и други въпроси.)

***

     „Човешкото право е над държавното право.”

     (Помним как бе разгромен комунизма - с кампания по въпроса за човешките права. Но тогава не знаехме, че идеята е дошла от Адолф Хитлер.Те продължават да се учат от него, а на нас ни забраняват да го познаваме. И се питам дали тези думи са написани от същия този Хитлер, който постави държавата над всичко, над човека и над човечността въобще? Това ли е Адолф Хитлер, който искаше да постави държавните закони над човешките и Божествените закони, а пък самата държава подчини на една-единствена партия и наложи партийните закони над държавните закони? А над партията сложи себе си. Чета и се сещам за стария виц: всичко в името на човека, но ние знаем кой е Човекът.)

            „Ако се окаже, че някой народ в борбата си за правата на човека е претърпял поражение, това означава, че е бил твърде лекомислен и недостоен да се съхрани в целостта си на земята. Вечно справедливото Провидение предварително е обрекло на гибел онзи, който не е проявил достатъчно готовност или способност да се бори за продължаване на съществуването си.

     (Тук много ясно проличава двойствеността на хитлеровите думи. Първата част от неговата мисъл напълно съвпада с тезите на съвременните “правозащитници”, които разрушават националните държави под маската на борбата за човешки права. Втората част е инструкция към самите евреи. Все пак аз не съм сигурен, че думите принадлежат на Хитлер. Дори не съм сигурен дали ги е чел. Нещо като Тодор Живков, за когото не без основание се говореше, че не е чел собствените си трудове. Тези думи от „Моята Борба” нямат нищо общо с практиката на Национал-социализма. Но имат нещо много общо със събитията, започнали 40 години след края на Втората световна война. И почват едни въпроси…)

     „За страхливите народи няма място на земята.”