Бог държи цялата необятна Вселена в ръцете Си. Тази Вселена и вие я държите в ръцете си. Защото сте деца на Бога. Деца на Отключеното сияещо Небе. Не го забравяйте, за да не забрави и Небето за вас.

***

Реалността, в която живеят почти всички хора на този свят е нереална. Несъобразена с истинската реалност. Дори да оставим настрана факта, че човекът не е в състояние да регистрира повече от 6-8% от реалността, като с помощта на своята техника процентите се увеличават най-много до 10. Нека погледнем онова, което ни е достъпно.

Къде живеем ние? На Земята. А какво е Земята?  Кълбо от разтопени скали и метал, чието ядро се върти, създавайки по този начин земното магнитно поле. С тънка застинала коричка, наричана от нас кой знае защо „земна твърд”. Кълбото се върти веднъж около своята ос, а втори път около друго, много по-голямо и много по-горещо кълбо – Слънцето. Върти се с огромна скорост, без ние нищо да усетим. Слънцето със своята гравитация привлича множество по-малки тела. Те се устремяват към него, падат върху огнената му повърхност и се разтопяват. Само че кой знае защо по своя път подминават Земята. Фучат разни комети и астероиди, а ние нехаем.

Слънцето, Земята и останалите в тяхната компания по-големи, по-малки, с по-правилна или с по-неправилна форма тела се въртят по орбита из онова, което ние сме нарекли Млечен път. Опасностите се увеличават не в пъти, а на степен. Ние обаче продължаваме да си се въртим безметежно и безгрижно. Дали пък Някой не ни пази от затриване?

Млечният път от своя страна също се върти в някаква своя орбита. За нея знаем твърде малко или си въобразяваме, че знаем. Вероятността да бъдем ударени, смачкани или погълнати от нещо е огромна. Спокойното ни уверено въртене продължава. Ами следващото ниво на орбити? Дори не подозираме, че го има. Помислете си и за скоростта. Уверявам ви, че тя е много по-голяма от скоростта на светлината.

Е, кажете ми сега, възможна ли е описаната по-горе картина, реална ли е? Не е, но е вярна. Дали пък Реалността не е нещо различно от онова, което си мислим, че е?

Преди време тук живеели хора, замислящи се върху принципите на Небесната механика и над законите, управляващи нашия свят, нашата временна обитаемост. Е, доколкото светът и обитаемостта са наши е съвсем отделен въпрос. Но хората мислили и разсъждавали. Отначало към такива се отнасяли с уважение, после почнали да ги преследват. Когато император Константин Велики въвел Християнството като задължителна държавна религия в Римската империя, една от първите му заповеди била селяните и въобще простолюдието да не поглежда към небето. Особено нощем. Странна заповед, ама точно така се е случило. И продължава да се случва до днес. Управниците си въобразяват, че законът – това са те. И мразят, ако някой им напомни, че има други, по-висши, Небесни или Божествени закони. През вековете не един и двама платили с живота си за напомнянето, че Небесните закони ги има. И че те са реалност по-реална от „нашата”. Докато стигнахме до днес, когато почти всеки е убеден, че най-висшите закони, това е най-висшата власт. Как да тълкуваме този факт?

Вече не се намираме на прага, а сме стъпили с единия крак върху прага на големите, на истинските Промени. Или по-точно стъпили сме върху прага на поредната истинска Промяна. Силата, пазеща ни от премеждия в нашия път из Безкрайността е предвидила нещо за нас.тази Сила ни е включила в Своите планове. Други обаче си имат други планове. И почват да ни внушават чувство на обреченост и безнадеждност. Почват да ни внушават, че те, само те и единствено те са истинските сили, и че над тях друга Сила няма. Да, ама Силата си я има. И накрая Тя ще наложи своята Власт, а не някои си като Обама, като Путин или като нашия смешен безмозъчен Боклук. Тази Сила, независимо дали ще я наречем Тангра, Бог, Космически Разум или както и да е стои над всичко и Нейната Воля е несъкрушима. А как ние, хората да се превърнем в несъкрушими? Нали всички сме деца на Бога, на Небето? Бог няма да остави децата в беда.

Да, така е. бог не ни оставя и няма да ни остави, докато ние си оставаме Негови деца. А какво представляваме сега? В какво се превърнахме, в какво се оставихме да ни превърнат?

Няма да продължавам нататък. Нататък почва моята истина, само моята. Вашата е друга и тя е различна за всеки отделен човек, за всяко отделно живо същество. Оставям всеки сам да намери единствената си истина, която да си е само негова. Не съм и нямам право да бъда ничий учител.

„Да бъде Твоята Воля!” – изрекъл някога Христос. А може ли да не бъде? Някои си мислят, че може.

Е, всеки е свободен да си мисли каквото си ще. Само че запомнете: не друго, не властта, обстоятелствата, лихвените проценти, кризата или международната обстановка определят нашето бъдеще. Бъдещето на всеки един от нас зависи от неговите мисли.

Мислете си каквото искате. Поне на това имате право. Останалите права вече ви ги отнеха. Вие, разбира се можете да си ги върнете, имате право да си ги върнете и ще получите Небесна помощ да си ги върнете. Но само ако помислите, че можете. Ако повярвате, че можете. Дали ще излезете от измисленото, от внушеното, от нереалната реалност и дали ще прекрачите в истинската, зависи единствено от вас.

28 септември 2012 година