Планирали са го отдавна. Не един и двама от тях са го признавали. Не само Карл Маркс, според когото на Балканите цъфти едно цвете, което трябва да бъде смачкано. Бисмарк, Чърчил и Ротшилд също са отричали правото ни на съществуване. Всички те са искали пълното затриване на българския народ и са се стремили към него. Днес техните наследници вярват, че са пред финалната битка. Те също вярват, че ние, българите сме така омаломощени и така объркани, че няма да окажем съпротива. Е, тук ги очакват някои изненади. Войната се води с несиметрични средства и ударът срещу смъртните врагове на България ще бъде ужасен. А ние доколко ще пострадаме и дали ще оцелеем като държава и като народ, зависи колко българи ще се осъзнаят през тези две години, които ни остават до истинската финална Битка.

Сега отново си позволявам да публикувам нещо, писано преди години. Вярвам, че написаното не е загубило своята стойност. Евреите го изтриха от моите стари сайтове, затова го пускам отново и тук:

            Можем, разбира се да започнем по-отдалеч, да разкажем за по-древни събития. За войната на хазарите против Старата Велика България през VII век. Или за злополучния брак на Цар Иван Александър с еврейката Сара - Теодора, довел до разделяне на Царството и последвалото падане под турска власт през XIV век. Но нека този път отложим разходката в древното минало. За да проумеем истината, са достатъчни събитията от последните десетилетия.

            Невероятният мелез с еврейско-калмикско-българска /чувашка/ кръв Владимир Улянов - Ленин предизвика избухването на Септемврийския метеж в България през 1923 година. Той знаеше, че метежът няма да успее. Целта на Улянов - Ленин бе друга. Да създаде вътрешна омраза между Българите, да ги разедини. 22 години по-късно лениновият следовник Георги Михайлов/ич/ Димитров съзнателно и доброволно предаде македонските Българи в ръцете на един заклет враг на всичко Българско - Сърбия. Влашкият циганин Тодор Живков се зае с ликвидиране на Българската душевност. Хиляда години християнство и петдесет години комунизъм си казаха думата. Хиляда години без Тангра и петдесет години без никакъв Бог довършиха Българското. Ето защо през 1987 г. Едмон дьо Ротшилд можа да заяви: "През 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи”. Ударът на неотвратимото Провидение не закъсня, но от това на Българите по-леко не им стана. Какво наблюдаваме днес, две години след змийското изсъскване на Ротшилд, този фалшив "благородник” с купена титла и измислена фамилия, значеща в превод "червено флагче”?

            Преди век и половина Георги Сава Стойков, кого знаем повече като Георги Раковски изрече на глас дълго непроизнасяна истина: "Само вярата в Тангра може да спаси Българина!”. Знайте: никоя Вяра не е мъртва, докато поне един неин следовник я тачи и помни. Тангра ще бъде в България, докато поне един Българин Го носи в сърцето си. Дотогава ще продължава и войната срещу България, защото тя е война срещу Тангра. Но кога Бог е бил побеждаван?

            Руската Империя, наричаща се по онова време СССР иззе каменния летопис на Кан Ювиги Исперих, намерен в Карвунската земя. Разруши гроба му в Украйна. Руснаците не само скриха всяко Българско писание, намиращо се на тяхна територия. Те наредиха на съветските послушници от противобългарската ДС да ликвидират Българската памет тук, в България. Грабежът продължава и днес. С еднакво настървение чекистите трошат каменни плочи и горят пергаменти. Същите разбойници под ново име и с благословията на уж демократичното ни правителство погазват писаните и неписани закони, изпълнявайки усърдно заповедта на старите и новите си господари. Народът, определящ се по навик като "български” мълчи. Народът е изпаднал в предсмъртно вцепенение. Последните Посветени ги обзема чувството, че присъстват на гибелта на една осемхиляди годишна цивилизация.