Едуард Генов

Пазарджишкият затвор бе определен за политическа гилотина на страната. Там загинаха мъже, с които може да се гордее всяка страна. Там загинаха и Борис Арсов, ръководителят на „Армия на обречените”, отвлечен от Дания, обявен за луд и удушен в наказателните килии, и Георги Заркин, поет и революционер, създател на Младежкия национален съюз. 

В Старозагорския затвор загинаха Петко Чобанов, ръководител на бунта от 1969, Димитър Влайчев и Невзат при опит за бягство през 1972 г. Имаше и случаи на самозапалване и самоубийства в знак на протест срещу комунизма.

Да, съпротива имаше. През 1977 докараха в затвора Варненската конспирация – група младежи, отбиващи службата си във флота, създали група за борба срещу комунизма. През 1975 - Хасковските партизани. Пет момчета излезли с оръжие в Балкана. През 1969 – конспирацията в Нови Кричим, взривени паметници...

А имаше и турци. Бореха се с нас, деляхме си хляба и мъките. Затова ми е болно като чувам как комунистически провокатори и от двете страни се мъчат да забият клин между българи и турци.

Първият човек, който дойде да ме види, когато бях изселен, беше Орхан. С години бяхме лежали в една килия. „Капланоолу, как ще оставя аз побратима си в беда? Ето ме, кажи!”

Бай Нури – духовният водач на турците в затвора, човекът с огромно сърце, балсам за болките и на българи, и на турци. „Бай Нури, всичките ти хора при мен.” „Защо ми го казваш, Еди, че къде другаде?”

Братът на „Малкия Халил”, когато го включвах в групата и му обяснявах, че е опасно: „Аз съм стъклар, аркадаш, от 15 години, ама и досега се режа понякога. Кое е опасно? А и ти си отпред, за теб не е ли опасно? Брат ми ми каза тебе да слушам.” Като братя сме били в затвора.

Да, аз си спомням с обич за всички в затвора. А признанието? Че кой от нас е лежал за признание? То такъв член в кодекса няма.