Комунизмът не търпеше светли личности и ги пращаше по затворите. После комунизмът си отиде и дойде демокрацията. Тя ги доуби. Демокрацията не търпи нищо човешко, нищо добро в себе си. Проклети да са и комунизмът, и демокрацията и вечна слава на героите и мъчениците!

http://arminbg.org/?p=723
Името му бе ХАЙГ-АРАМ ПИЛИГЯН

Видях този текст, пуснат като коментар в някакъв форум. Копирах го, тъй като за този герой на българската Съпротива не успях да намеря нищо друго. А аз не се наемам да пиша за него, макар да го познавах. Ще ми се да вярвам, че тепърва Историята ще отдаде дължимото на Хайг Пилигян. Гордея се, че го познавах.

Имах щастието да се запозная с един от истинските дисиденти на страната ни, който беше арменец (бил е на 2 год., когато родителите му бягат от Истанбул, вследствие гоненията срещу арменците и се установяват в София). Той рядко говореше за живота си като дисидент, но в моментите, когато успявахме да го уговориме да ни разкаже нещо за живота си, той само с най-леки черти ни каза за времето си прекарано по затворите по времето на соц-а. Как ви звучи единочка килия и когато не успяват да те сломят да те сложат в ковчег жив в продължение на дни, без да те пускат изобщо да излизаш и да се протегнеш поне за кратко. Тогава ти остава само силата на духа и волята да дадеш пример на другите политически затворници.
След 10.11 го "забравят” всичките изявени "дисиденти”, такива като Желев, Костов и кръга около него от СДС. А и той никога не е искал нещо от тях. Този човек беше много по-известен в чужбина с дейността си и отпора си на управлевието по време на соц-а. Никога не е гласувал по времето на соц-а, въпреки че са го насилвали да го направи – и с добро и с лошо, защото в конституцията и тогава е пишело, че гласуването не е задължително. А той не е одобрявал воденето на политиката по това време и се е борел за правото на свободното изразяване и на словото. Едва не е бил убит. Живяло е семейството му и през 70-те год. на газена лампа в метална барака, тук в София, в старата част на "Овча купел” и едва когато това нещо стига до Франсоа Митеран, и до известни западни медии и идва тук журналист да пише за него, от партията му дават жилище на него и семейството му само за няколко дена, за да не се излагат пред "загниващия” западен строй.
Този същият човек никога не създава собствено семейство, защото целият му живот минава в борбата за правото на собствена изява на отделния индивид, а не под строй с измислени "мантри” на социализма.
В затвора е бил за пример и по него, са се водели даже криминалните престъпници, въпреки че са го държали постоянно в "единочка”.
Но този човек винаги казваше, че най-лошото за нашата държава е това, че се премахнаха полезните придобивки от времето на Тодор Живков – безплатното здравеопазване и образование, а също и това, че всички лентяи и безделници бяха карани да работят.
И след 10.11. той също никога не ходи да гласува, защото не беше съгласен с политиката, водена от "върлите антикомунисти”, защото доведоха обикновения човек до едно оскотяване и бездушие.
Това беше човек, завършил и право, и история и Консерваторията, знаеше около 8 езика, енциклопедист буквално, създаде арменско-български речник, постоянно пишеше статии в един арменски вестник и най-вече беше, заедно с една бивша съдийка, едивствения човек, който даваше изцяло безплатни адвокатски консултации до самата си смърт.
Радвам се, че такъв човек ни беше допуснал до близкия си кръг приятели и се понаучих на някои неща от него, беше ми като дядо. Познавах го последните му около 10 год, преди да почине. И почина така бедно, както беше живял, не даваше да му се помага, не искаше нищо от никого, а се раздаваше докрай на другите, приемаше помощ само от сестра си.
Този човек за мен беше светец. Името му бе ХАЙГ-АРАМ ПИЛИГЯН.