"Отстъпва Желязното племе, заменя го Златният род." - Вергилий, IV еклога

  Революции, преврати, промени във формата на управление - всичко е измама. Държавите се управляват от едни и същи династии. Промяна, при това не винаги настъпва, когато една нация завладее друга. Но не за такава промяна искам да пиша сега.

  Този свят не е наш свят. Той не ни иска, той ни отхвърля от себе си. Не ни приема. Но ние ще пристигнем съвсем ненадейно като огромна организирана сила и светът няма да ни устои. Ще прогоним желязното племе и на негово място ще възцарим нашия велик Златен род.

Каква е разликата?

  Безсърдечие, безчувственост, безчестие и алчност - ето кои са белезите на желязното племе. Нашите наставници ни учеха друго - чувствата са, за да бъдат изживявани. И когато Тангра ти праща събитие, изживявай докрай породените от събитието чувства. Ние знаем: иде време, когато Владетелят няма да е равнодушен пред сълзите на сирачето и вдовицата, той ще страда с тяхното страдание, затова искрено ще се стреми да не го допуска.

  Но за да дойде Златното време, за да се възцари Златният род над очакващите го народи, новите идеи трябва да са проникнали в човешките души и сърца. Нашата инвазия ще бъде интелектуална и духовна. Не с оръдия и ракети ще завладеем света, а с Учението на Бъдния ден. Само че вместо зло, както вършеха други преди нас, ние ще носим на хората добро. Ние няма да допуснем да ни намразят, както това се е случвало със завоевателите от предишните Епохи.

Как ще ни повярват?

С какво ще докажем, че говорим истината?

С разкриване тайните на Миналото и посочване посоките на Бъдещето!

  Как са се развивали събитията в България през последните столетия? След освобождението от турска власт, лека-полека старите поборници са изтласкани настрана или направо избити. Начело застават синовете и внуците на онези, които Христо Ботев нарича "народни изедници". После същото се повтаря през 1944-47 година. Сега сме свидетели на поредното превъплъщение. Властват едни и същи родове, даже слугите им с малки изключения са едни и същи. Тук ще добавя, че не е задължително истинските властници да заемат престижни постове и министерски кресла. Реалната власт от твърде дълго време не е публична, тя не се излага на показ, а диктува из под подмолите, крие се зад завесата. Но ето, идем ние и дръпваме плътната завеса!

Чуйте:

  Революциите не изяждат своите деца. Просто Желязното племе не отстъпва властта си. И няма да я отстъпи, докато не се яви достоен противник, който да му я отнеме.

Така беше досега!

  С тихи стъпки пристъпваме ние, безшумно напускаме нашия "Фронт на катакомбите". Но пристигаме като победители. Ние сме потомците на Златния род, които си припомнихме миналото и съзряхме Бъдещето.

  Какво е грях? - Онова, което те влече надолу или най-малкото спъва твоето изкачване. Грях е онова, което ти вреди Ето какво имаме предвид, говорейки за грешното човечество. Тенгрианинът не се моли: "Отче, не ме въвеждай в изкушение!", а призовава:

Могъщество, влей Радост в душите ни!

  Когато последната битка завърши и дойде денят за почивка, нашите потомци ще захвърлят часовете и ще протегнат ръце към дните. Но сега "едно тайно общество крие друго, истински посветено в най-скритите магии и чародейства". Една привидно тайна организация крие друга, под същото име, но с реално съдържание. Никой, който разбира не роптае, не казва, че нищо не се случва. Обгореният в сраженията багатур е наясно, че най-тихо е преди да загърми.

  Тогава, когато го упрекнат в бездействие, в пасивност или в примирение, тарканът на Първите багаини ще изрече:

"На доброто с добро;

на злото - със Справедливост!"

  Децата-цветя пееха за "Революцията на мистичния Кристал", но не схващаха дълбокия смисъл на своята песен. Какво научихме Ние? Чужди не биха могли да анализират действията ни, ако не им е казано коя наша постъпка е част от Обряда, и коя - продукт на свободно решение. От кога датира нашият Обряд?

  "У тенгрианите обичаят да се издигат храмове вероятно се появява в годините на Великото преселение на народите. В новите степни градове и селища строяли именно храмове - здания, повтарящи със своята архитектура очертанията на свещените планини, местата за поклонение на тенгрианите." - Мурад Аджи, "Тайна святаго Георгия или подаренное Тенгри"

  Не, много по-ототдавна е тръгнало всичко, както често му се случва, и този път нашият приятел Аджи подценява, но ние ще го подсетим. Колобърът изкачи своята Планина, вдигна ръце към небето и извика:

Живот, дай смисъл на Времето!

  Друга важна Тенгрианска черта е безсмъртието. Дори когато умира, магът не вярва в своята смърт и не позволява на другите да повярват в нея. Макар само в мислите им, той възкръсва като Седемлъчевия Сабазиос, разкъсан от титаните на седем къса. Като Озирис и като Христос. Никой маг не умира завинаги! Колобъри и багатури убедиха света, че са безсмъртни. Съдействайте на убеждението. Боилите наподобяват кристали - прозрачни, през тях се вижда, а собствената им структура е невидима. За непосветените е неизвестна съдържащата се вътре информация. Багатурът поддържа ниво на бодрост. Но кой ще заподозре бодростта под спуснатите в привидна дрямка клепачи? Багаините не се забулват, не се обвиват в дим. Никой не гледа как те живеят. Никой не забелязва, когато умират, никой не се интересува от деянията им. Никой не знае кои са, но всички са известени, че има такива. Между наподобяващите ги външно съществуват багаините, но кои са багаини измежду цялото Братство? Най-страшната опасност е невидима и вечна едновременно. Независимо дали вече съществува или все още не. Страхът на вярващите в нея й дава плът, претворява я в реалност. Вражеската мощ наполовина е сломена.

  Да, ние се грижим за своите. Да, ние помагаме единствено на своите. Да, ние не се интересуваме от страданията и нуждите на чужди за нас индивиди. Не било демократично - казват. Така ли? Нима демократично настроеният човек, човекът, вярващ свято в принципите на пазарната икономика се възмущава, когато му заявим, че ние сме общество, служещо единствено на собствените си интереси? Пък и нима само ние отказваме да съчувстваме на Тях, заради които съдбата ни е така тежка?

  "Не може да има "гражданско съгласие" между Богоносците и богоборците. Между тези, които са призвани да служат на Бога, и тези, които се борят с Него." - Александър Баркашов

  Изобилието съществува и сега. Но е разпределено между прекалено голям брой хора. И разпределянето му е прекалено несправедливо. Мнозина дават без да вземат; малцина вземат без да дават. Но и еднаквото разпределение между всички е не по-малко несправедливо. Ето, Прорицателят се провиква: "О, вие проповедници на равенство, тиранското безумие на безсилието крещи така из вашето гърло за "равенство"; вашите най-потайни тирански страсти се замаскират така в слова на добродетел." В името на някакви въображаеми права ни обезправиха, и нашата днешна обезправеност видоизменя въпроса за правото. Пред нас стои единствено мисълта за силата!

  И ние вече я прилагаме!

  - Днес в София видях една много добре изработена еврейска значка - рече багаинът Пресиан.

  - Дай да я погледна - отговорих. Пресиан бе воин, а никой воин не оставя вражески символ да се вее пред очите му. Особено на своя земя. Пък и Пресиан твърде дълбоко бе попил Тенгриански девиз:

Знание, повери ни власт над Епохата!

  Тялото на Канартикина не влиза в битка. Бие се неговият ум. Сражава се волята му. Не виждат лицето на Наследника, не го познават по име, още не го познават. Само предполагат, че е тук, в познатия на всички свят. Искат да го убият, но къде точно е, кой е? Как да го намерят, времето на показност и мисловно утвърждаване изтече? Врагът е предупреден и за предстоящото излитане на безсмъртната Кукувица. Стремят се да го предотвратят, но все със стари средства. Този път тя ще постои свое собствено гнездо.

  Ето описанието на Абрек - Бол колобър: "Новата Империя трябва да се завладее чрез революция на духа. Структурата "държава - нация" все едно, отмира заедно с политиката. Досегашните противоречия и сблъсъци между държавите - нации и техните ценностни системи, културни модели вече остават назад. Паразитният световен банков капитал чрез регулиране и контрол на стоково-паричните отношения въздейства върху т. нар. "глобален свят". Но какво по-нататък? Антикултурата разми и прочисти човешките мозъци от верните и стойностни неща. Но какво от това? Никоя утопия не е вечна. Тя руши, но не твори."

  Въздействаме в различни направления и с различни методи. Дори Божественото Знание не може самичко да постигне пълния си резултат. Трябва да се извърши сливане с носител. Канартикинът еднакво простира ръце над всички, но не за всички влиянието е еднакво. Ненужните усещат ласкавия зов на Смъртта. Той мами, привлича, те се отпускат в блажено спокойствие, забравят всичко. Желанията им изчезват, на тяхно място се явява едно ново - желанието да отидат там, където отдавна не са били. Ненужните приемат зова на Смъртта като носталгия. Те се упътват към мястото, прието от тях за Отечество.