Благодаря на тези, които в критичен за мен момент ми помогнаха да остана жив. Бях стигнал ръба на физическата поносимост, когато образно казано Радецки пристигна с гръм и Шипка не падна в ръцете на врага. Благодаря от сърце на онези, които показаха, че си остават човеци в това нечовешко време и тая нечовешка страна, която отдавна вече не е държава. Имам да свърша още малко работа на Средния свят, и заклевам се - ще си я свърша, няма да се огъна. Само това мога да обещая.

А сега нещо, което от дни се колебая дали да напиша. Ще го напиша. Наред с хората, които не ме познават лично, а ми помогнаха, кой се опита да ми забие смъртоносния нож в гърба? Кой поиска да организира моето убийство? Георги Здравков Грънчаров. Големия син на моя роден брат. В момета работи в УниКредит Булбанк. И станало масонче кемеменцето. Това беше капката, която преля чашата на моето търпение. Една моя братовчедка дала на майка ми пари за моето лечение. Да, ама парите трябвали за сватбени подаръци за племеника. Една моя леля също дала пари. И те отишли там. Даже не знам колко са дадени.

Просто не знам откъде да почна. Може би оттам, че на 15 годишна възраст постъпих на работа в химически завод, за да не гладувам. После завърших вечерна гимназия. През деня на работа, първо една година в строителството, а после в завод "Чавдар". След работа на училище, а после атобуса и на село. Баба ми и дядо ми поне се грижеха за мен. Не пожелавам на никого такива "родители". Но това последното надмина всякакви граници. Да дойде майка ми само за да ми каже, че са дадени пари за моето лечение и да ми казва, че парите трябвали за сватбени подаръци на племеника и за ремонт на банята. А ме вижда, че едва ставам от леглото. Били ми оставали не повече от 10 дена живот и не си заслужавало да ме лекуват. Това беше преди около месец. Не, повече няма да мълча.

Отново благодаря на благородните хора, които ми се притекоха на помощ, без да ме познават. А за подлеците ще се постарая да разкрия много истини. И само една история. През 1999 година искаха да ме съдят за проповядване на антидемократическа идеология и национализъм. Не успяха да ме осъдят. Но аз почнах да пиша където можех срещу Петър Петров тогавашния шеф на НСС в Ботевград, сегашна ДАНС, че е организирал опита за процес. Един ден се засичаме с полковник Валентин Петков, подчинен на Петров. И той ми казва:

- Спри, бе Ангеле, Пешо не е виновен. Като се пенсионирам ще ти кажа откъде дойде заповедта, сега не мога. 

Валентин е свестен човек, и такива имаше в ДС. Преди няколко години го засичам в едно кафене. Запаведта е долша лично от Иван Костов. Но от дума на дума стана въпрос и за моите родители. И Вальо ми казва:

- Знаеш ли, вярно, че от ДС си видял много зло. Но за съсипания ти живот са виновни най-вече твоите родители.

Беше напълно прав.

Сега те са пенсионери, а цялата мерзост се ръководи от племенника ми Здравко Грънчаров. Банкер, "рицар на книгата" и не знам още какъв. Келеменцето протяга грабителските си ръчички да ми вземе и малкото, което ми остана. Дори личната ми библиотека иска да вземе. И да оставя детето и внученцето си без наследство. Без никакъв спомен от мен. Това е мародерство, за което прошка не може да има и няма да има.