Ангелина Минева, съпругата на Имия Минев по време на кръщавката на дъщеря ми. Днес майка ми крещи, че детето на дъщеря ми не било наше внуче, защото носело фамилията на баща си. Наистина не знам какво да кажа. Не знам, тоя път съм объркан. Раните от операциите на жена ми се възпалиха и сега през повечето дни тя живее при майка си, поне да може да ходи на работа, че трябва да изплаща ипотеката. Автобусната спирка там е буквално пред дома им, а тук е на дряуги край на града. Тя едва върви. Дъщеря ми пак започна работа, ама да видим. Последните два пъти почва, после съкращават целия персонал и не им дават никакви заплати. Такива са ни демократичните закони. През останалото време си гледа детето. Детската градина е в ремонт, и тоя морален урод кмета решил, че родителите трябвало да дадат по 50 лева за ремонта на градината. На мен приятели ми пратиха малко пари и ще мога да изкарам още 3-4 дена. Платих си интернета и вересиите, по заведения не ходя, стигат ми малко плодове и мляко. Ама вече ми е трудно да излизам. Днес на два пъти паднах в стаята, завива ми се свят. Не губя съзнание, но губя равновесие и падам. За родителите ми знаете. Искат библиотеката ми и етажа. И си прибраха парите, дадени за моето лечение. Жестоко е, нечовешко е, но е истина.
Георги Здравков Грънчаров, масончето банкерче, което в момента ръководи кампанията срещу мен.
И цялата тая работа се дирижира от масончето Георги Здравков Грънчаров, син на родния ми брат. Моите родители съсипаха целия ми живот. Това го знае и жена ми, която казва, че не желае никакъв контакт с тях. А дъщеря ми заявява, че докато те са живи, тя няма да стъпи на село. Забелязали са го и други хора и са ми го казвали в очите. Включително един пенсиониран полковник от ДС. Лишиха ме от наследство без никаква причина, а сега напират да вземат и онова, което си е лично мое. Баща ми унищожи безценна библиотека, а сега внук му е "Рицар на книгата". Искам само едно заклеймяване, нищо друго. Нито сили ми останаха, нито пък имам желание за някакво отмъщение. Но заклеймяване за това, смея да го нарека престъпление трябва да има.
 

След разгрома на ботевата чета турците носят в нашия край главите на 12 четници, между които и на самия Христо Ботев набити на колове. 10 от главите остават в Скравена, селото на жена ми. Две от тях, на Ботев и друг четник с брада носят в Уруците, днешно Гурково. Там дядото на баба ми ги откупува с жълтици и ги погребват. След Освобождението с руски средства, дадени лично от генерал Гурко направили църква в селото. Изравят главите, прадядо ми свещеник Георги Донов ги опява и ги поставят зъд витрина в църквата, като свещени реликви. Сега главите се намират в пантеона в Скравена, който изградиха по времето на Живков.
Не знам, не мога да бъда напълно сигурен, но през последните дни си мисля, че отричането от нашето родово име довежда до израждането на нашия род. През турско приемаме фамилията Донови. Като спомен за реката Дон, където навремето сме владели големи земи. В началото на 20 век дядо ми взема фамилията Грънчаров, за да може да учи. Мръсният евреин цар Фердинанд по някакъв начин научил кои са Донови, законните наследници на българския Престол и дядо ми, както и прадядо ми си имали големи неприятности. Но тая смяна изглежда имала и сакрално значение.
Днес поради алчност семейство Грънчарови е готово да ме унищожи физически, но да ми вземат етажа от селската ни къща, както и личната ми библиотека. Нищо няма да вземат. Къщата може да се разруши, но те нищо няма да вземат. А библиотеката ми оставям за дъщеря си и за внучето си, които безкрайно обичам. Но нека примерът и поуката да останат.
Призовавам ви да разпространявате това, за да се знае. Някои истини са горчиви, но такъв е животът, горчив.