Първо съм длъжен да уточня, че това видение не е мое. Пазех този текст пет години и едва сега го публикувам. Чие е видението няма да кажа. Вярвам, усещам, че е важно, затова го пускам.

Публикувах го във втория си сайт, в който пускам предимно дълготрайни материали:

http://erigkan.ucoz.ru/

Но поради неговата важност го копирам и тук, да го прочетат повече хора.
„1. Сън - 24 ноември 2003 година
Сънувах, че чувам тъпани като биене на сърце - тревожни и викащи. Те ме отведоха на поляна в една гора. Там беше Левски на бял кон със бяла воеводска униформа от четническо време и бял калпак. На калпака - златен лъв. Цялата му униформа беше също обвезана със златни гайтани. Държеше високо вдигната златна сабя и ни зовеше да се вдигнем. Рецитираше прекрасно за свободата и смъртта и аз плаках на сън като го слушах. Съжалявам, че не помня думите му, но ни зовеше на бой да се спасим. Край него имаше още двама - трима четници на коне.
Тогава започнаха да идват Българите. Простираха се пред него като пред Господ, а до тях коленичеха невестите им. Жените бяха с дълги бели ризи и плетени ленти на челото с падащи надолу край лицата накрайници - бели и червени като мартениците ни. Очите им бяха прекрасни, огромни и пълни с болка и вяра. Мъжете бяха с тъмни дрехи и когато се прекланяха пред Левски от телата им падаха златни и сребърни накити. Разбрах, че това е плячка от войни и кражби, която те трябваше да оставят на невестите си да изхранват децата си. Когато тези накити паднеха, мъжете биваха обгръщани с бяла светлина, дрехите им се превръщаха на четнически и те заставаха зад Левски.
2. Видение, което се повтаря няколко пъти от края на 2003:
Злото е обгърнало България в мрак. В небесата се чувства врага. Тъмнината е обгърнала градове и села, чуват се писъци, схватки – знам че цигани и престъпници крадат и насилват хората наоколо. Вървя към центъра на София, а край мен крачат мълчаливо мъже и жени. Това сме ние – хората които са решили да спасят България. Изправяме се като тъмна група в центъра, а край нас тичат разтревожени хора. Спираме ги, укротяваме ги, събираме ги....
Когато се е събрала голяма тълпа им обясняваме, че това е края – или ние или те. Ако победим, ще победи цялото човечество. Тогава аз излизам напред и им казвам да тръгнат към всички градове и села и да кажат на хората да започнат да играят хора точно в 8 часа на другия ден – в цяла България, в центровете на всички села и градове, че даже ако можем и да обгърнем България с едно непрекъсващо се хоро. Казвам им, че хорото не трябва да се прекъсва, че не трябва в никакъв случай да се пускат. Ако се сменят да си държат ръцете. Да има отстрани хора, които да се грижат за храна и вода – стари, болни и деца.
ДА НЕ СПИРАТ СЕДЕМ ДНИ И СЕДЕМ НОЩИ – КАКВОТО И ДА СТАВА!
Виждам как всички Българи започват да играят хората... Виждам градове и села, виждам напалени огньове...
На третия ден циганите започват да се превръщат на влечуги... Хората пищят, настава паника. Казваме на по-смелите мъже да ги избиват или да ги горят.... слънцето не изгрява – продължава безкрайна нощ...
На четвъртия ден започват да се превръщат на влечуги и някой от съседите на играчите, някои от близките....но никога от тези, които играят...
На петия ден започват да ни нападат от въздуха, но бомбите не улучват хората, защото невидима енергия ги отклонява.... Много хора по целия свят са се превърнали на влечуги и е настанал хаос....
На шестия ден се сриват банкови и правителствени сгради в Лондон, Вашингтон, Рим....Започват да се стичат бежанци от Югославия, Румъния, Гърция и да се хващат на хората....
На седмия ден часове преди края изпращат ядрена ракета към нас – към групата. Ние насочваме ръцете си към нея, пращаме я далеч в космоса и я взривяваме. Тогава настава утро... Хората с посивели от умора лица се оглеждат невиждащо наоколо....
Победили сме!”
 

ако още не си разбрак за какво иде реч- може дамисе обадиш и та те препратя- не гарантирам за точност/ но на мен всичко е казано точно/- но да се опита не е зле.