Не можеш да си безпристрастен наблюдател на пожара, ако самият ти гориш в него. Това е най-силното възражение срещу обвиненията в необективност. Журналистът трябва да бъде максимално субективен. Само така той ще бъде честен пред себе си, а значи - и пред читателите.
Втълпяват ни че, журналистът е длъжен да вземе предвид преплитането на интереси, да отрази различните гледни точки. Но как да съвместим интересите на огъня с интересите на дървото за огрев? Нима демократично ще подкрепим и двете страни? Чия страна ще вземем - на престъпника или на жертвата? Или хладнокръвно ще регистрираме извършването на най-чудовищни злодеяния?
Журналистиката не е занаят. Писането не е само средство за изкарване на хляба. То е съдба и призвание. То е активно отношение към всичко извършващо се. То е отстояване на принципи.
Останалото е измама.
Които не пожелаха да воюват за своето оцеляване - те няма да оцелеят. Които не пожелаха да тръгнат - те няма да пристигнат. Които не пожелаха да потърсят - те няма да намерят. Не, прекалено късно става да будим заспалите - Бурята ще помете и нас, ако чакаме още.
Който се покорява - покоряват го. Който се покланя, който превива гръб пред силните на мига - превиват го. Който се крие в очакване - Времето го подминава. Само презиращият наложените чужди условности - само той пребъдва.

Много съжалявам, но май сте си сбъркали професията! "Кой, кога, къде, как и защо?" -това са петте въпроса , на които отговаря професията журналистика! От там нататък всичко е стъкмистика...Истинският журналист не понася цензура, задава непрекъснато въпроса, на който не му се отговаря и винаги търси и другата гледна точка - нещата никога не са само бели и само черни, да! Но когато търсиш истината ще ти помогнат и светлосенките...

Безработен съм. За последно работих като журналист към един местен вестник през 1998 година. Когато по нареждане от НСС /сега ДАНС/ ме уволника, написах тази "Позиция" да думите "Останалото е измама", включително. Не го отпечатаха, разбира се. Оттогава поради много причини, но най-вече политически никъде не мога да започна работа. А по нареждане още на ген. Атанас Атанасов, онова гномче-педерасче от ДСБ никъде не ме печатат. Сега пиша без да получавам и стотинка за труда си. Както и да е. Говорехме за журналистиката.
Впрочем в бивша България и настояща Мангалия истинска журналистика няма. Както изглежда няма вече и български народ. Има едно затъпяло стадо, което засега само го стрижат и доят, а то блее. Клането предстои...

Не само в печатните издания. дори тук, в уж моя личен блог, в уж демократична Булгейрия или как й беше там името на шибаната държава, ми се налага цензура. По нареждане на някоя си Ирена Кръстева. Поради което си имам сайтове на руски сървъри. Защото се оказа, че в Русия нищо няма. Няма демокрация, обаче няма и цензура. Ето сайтовете ми, който иска да види за какво става дума:
http://eltimir.ucoz.ru/
http://erigkan.ucoz.ru/
http://tangra.ucoz.ru/
http://vazrajdane.ucoz.ru/
http://genocid.ucoz.ru/