Това не е фантастика, а страшна реалност. Виждал съм хора, подложени на психовъздействие и съм разговарял с такива. Аз не вярвам, аз ЗНАМ, че това е истина. И нищо няма да ме спре да разкажа тази истина докрай.
Съществува един въпрос, който се заобикаля от всички, защото никой не може да отговори на него. Как става така, че уж противопоставени една на други държави, уж вражески разузнавания и други подобни служби изведнъж почват да си сътрудничат? В случая с унищожението на моите сайтове, например получих преки и недвусмислени данни за тясното сътрудничество между руското ГРУ и нашите службици, техната верица службашка. В областта на психотрониката разполагам с преки данни за сътрудничество и взаимопомощ между ГРУ, ЦРУ и Мосад. Как стават тези работи?
Ами стават. Фактите говорят, че стават. А защо стават? Отговорът също е много прост. И май единствено възможен. защото всичките тези уж враждуващи страни и служби робуват на един и същи противочовешки господар - Чакалите. Но нека да видим какво се върши днес в уж нашата уж България под егидата на ДАНС, на НРС и на други ведомства.
Психооператорите, експериментиращи с живота и смъртта на българите отново са в действие. Те отново убиват. И отново убийствата ще бъдат прикрити от Службите. В конкретния случай – от ДАНС. Твърдя го най-отговорно. Такива като тях убиха мои добри приятели. Разполагам със съответните доказателства. Тези доказателства никой, никой в тая шибана страна не пожела да приеме. Разполагам със снимки, с имена, с адреси. Отново никакъв интерес. И ако не беше животинския страх, че ще си платят скъпо за моята смърт, досега службичките щяха да ми видят сметката. За разлика от тях, аз не желая да видя тяхната сметка. От тях аз искам само едно - да си вършат работата, за която им плащат. Да пазят живота на българските граждани, а не на техните убийци. И след като службите не правят нищо полезно, нищо добро, след като службите не изпълняват своя служебен дълг, със задачата отново съм принуден да се заема аз. Само че този път няма да се задоволя да блокирам дейността на съответната група. Този път няма да спра до тяхната пълна ликвидация.
Тази вечер в новинарските сайтове прочетох нещо изключително тревожно.
„Късно вечерта в четвъртък, 11 октомври, разследващите са установили самоличността на самоубилата се във Враца Катя – Екатерина Гергова. Трупът й бил разпознат и от нейните родители, които се обадили след края на работния ден, че дъщеря им е изчезнала и не вдига мобилния си телефон.
Както БЛИЦ съобщи, детето не бе разпознато от десетките свидетели на трагичния инцидент, затова и се предполагаше, че ученичката е дошла до мястото на самоубийството от друг врачански квартал.
Майката на загиналото девойче е Тодорка Гергова. Тя е шеф на местния РИОСВ, а бащата Христо е служител в клона на СИБанк. Почернените родители са заявили пред разследващите полицаи, че между тях и дъщеря им не е имало никакви конфликти и те нямали обяснение за трагично завършилия й скок от високо.
Катя била отличничка, пишела в училищния вестник, дори била в редколегията му. Винаги се усмихвала и била жизнерадостна, разказват съученици и учители.
Във фаталния ден седмокласничката свършила училище около 13.30 ч. в четвъртък, а като си тръгвала, обещала да донесе материал за вестника. После се прибрала вкъщи и говорила по телефона с майка си. След това обаче следите й се губят и не е известно къде е била, дали се е виждала с някого и с кого, а и какво е правила до около 16 ч., когато със скока си от 6-я етаж слага край на живота й.”
Обикновено самоубийство – ще кажат някои. Не, не е обикновено. И не е самоубийство.
Подобен тип „самоубийства” са показани за пръв път във фантастичния филм „Поличбата”. Този филм съдържа гениални прозрения, а може би и вградени тайни знания. Във всеки случай част от показаното във филма почна да се сбъдва. Още в началото на 90-те години все още частично свободните вестници публикуваха за редица подобни трагични случаи. По онова време още не се бях сблъскал лице в лице с психотрониката и възприемах прочетеното като сензация. Трябваше да минат години, за да осъзная, че не е. Това е една страшна реалност, над която и до днес тегне печатът на мълчанието.
Познавам твърде добре методиката на психотронното въздействие. Виждал съм апаратурата. Познавам лично част от убийците. Не съм мълчал. Уви, от моите действия явно резултат няма. Вероятно ще попитате ами аз защо съм още жив? Защото си имам закрила. Вярно, опитаха се да ме убият. На няколко пъти. Съдбата обаче реши друго. Част от онези, които се стремяха към смъртта ми са мъртви, а аз съм още жив и още не съм се примирил. И няма да се примиря.
Писал съм многократно по въпроса. Описвал съм конкретни случаи, при които невинни хора са били умъртвени с помощта на психотронно оръжие. Пусках снимки, навлизах в детайли, до които поне в България никой не е посмял да навлезе. Обвиних пряко ген. Иван Чобанов, тогавашен директор на НСС, сегашната ДАНС в покровителстване на такива групи убийци. Последва тишина. А тези типове дори по закон бяха длъжни да реагират. През 2007 година издадох книгата „Невидимата атака”, съдържаща голямо количество конкретни факти и конкретни имена. Опровержение и до днес няма. Бях поизоставил темата, но сега разбирам, че съм длъжен да я подновя. Заради онези невинни деца, които стават жертва на безскрупулни убийци, експериментиращи с човешката психика и с човешкия живот. Под закрилата на ДАНС!
Което означава едно – войната продължава и ние сме длъжни да я доведем до победен край. Не заради нас. А заради тях, заради невинните деца.
