Някога нашите народни Водачи проливаха кръвта си жертваха живота си в името на българския народ. Днешните ни демократични „водачи” жертват българския народ, за могат те да живеят охолно.

Пускам този стар текст, писан някъде през средата на 90-ге години, когато още имаше наборна военна служба. Пускам го в оригиналния му вид, без да променям нито дума. Пускам го, защото вярвам, че днес той ни е още по-нужен, отколкото по времето, когато го писах.

***

Донаборникът получава повиквателна. Отива да служи войник. Отечеството отива да брани. Чие Отечество? Неговото ли? Защо да е негово? Само защото в него се е родил?

 Обществото възпитава култ към изгодата. Младежът решава, че не му е изгодно да губи времето си в казарма. И заминава за чужбина. "Какво тук значи някаква си Родина?" - са го учили в училище. Защо точно за нея ще умира? Дори в Мадагаскар заплатите са по-високи, а безработицата - по-ниска. Какво по-хубаво му предлага България от Швеция, например? С какво българската земя се различава от другите земи, освен с по-лошото си стопанисване?

 Средствата за всеобщо оскотяване, наричани "масмедии" уверяват, че политиците ни получават своите заповеди "отвън". Чий суверенитет ще защитава войникът? Българския, съветския или юдеоамериканския? Внушителите, специалистите на пропагандата втълпяват, че страната ни е малка, че от нея нищо не зависи. Защо тогава да воюваме? Нека се бият тези, от чиито действия би имало резултат. Този свят не е наш, защо да му бъдем ние стражнци? "Държавата брани народа, а народът - Държавата!" - били завещали предците. Глупости! Какво ме е грижа за турския или за циганския народ? Под прикритието на някакви човешки права отнеха правото на България да бъде българска. Взривиха самия корен на българската обусловеност. Защо се възмущават от последиците?

 "Военната служба е закон!" - заплашват. Още по-голяма глупост! Кой днес зачита закона? Нима още има закони? Нима законът ме защитава, та да изисква от мен същото? Сегашните противоестествени правила, назовани "закони" бях изградени върху основата на беззаконие. Те не са истински. Те стоят зад интереса на грабителя, а мен - ограбения оставят да умра от глад. Аз няма да призная нещо, което не признава мен!

  "Военната служба е свещен дълг и ти си длъжен да жертваш живота си, ако се наложи!" - това пък на какъв език е речено? Да сте чули поне един великомъдър политик да споменава думата "дълг" в смисъл на нравствена категория? Поне един свръхбогат преуспяващ хайдук говорил ли е за дълга към народа? Моралните дългове ги изяде инфлацията. Фирмообразуването смля свещенните завети, изопачи ги, докара ги до задлъжнялост. Банките изкупиха дълга, той вече е техен. От хора на дълга се превърнахме в длъжници. Нека тогава се махнем, нека отидем другаде, където никому нищо няма да дължим. Нека избягаме от мястото, където няма разлика между дълг и задлъжнялост.

 Забравени идеи, потъпкано достойнство, отхвърлен морал, забранена духовност, отречена нравственост, пренебрегнати традиции, овъглено минало, разпродадена слава, заложена срещу злато чест... Материалното измерение на невидимите стойности е налице. Не остана нищо, върху което да се опрем. При това почувствахме само едно от измеренията. Останалите предстои тепърва да усетим на гърба си.

 Изход има! Ще си припомним кои сме и от къде идем. Ще изпълним сърцата си с величие. Ще просветлим умовете си с древна мъдрост. Ще се въоръжим с готовност, ще издигнем стяговете на дедите, ще тръгнем след повика на вековете. Ще съберем всичката си воля, за да пометем пречките по своя път и по пътя на България. За да бъдат отново нашите съдби в наши ръце!

 Изход няма! Защото ни няма и нас. Бяхме самоотвержени. Отхвърлихме себе си в устрема към високата цел. Бяхме непреклонни. Бурята ни пречупи. Бяхме непримирими. Станахме жертва на съобразителни хитреци. Бяхме неподкупни. Разпродадоха ни на дребно. Бяхме истински. Всеобхватната измама ни надви. Бяхме препускащи конници. Отнеха ни конете, за да направят от тях колбаси. Бяхме храбри воини. Хвърлиха кървящите ни тела за храна на свинете. Бяхме свободни, бяхме отрицатели на робството. Вече сме роби. Бяхме пазители на Времената. Откраднаха ни днешния ден. Повечето от нас се оттеглиха в Миналото. Други, нищожна част от могъщата някога конница прекрачиха в Бъдното. Затова ни няма, затова не сме тук и сега.

 Ще ни има ли някога? Да, ако България се упъти към нас. Ако Отечеството достигне до деня, в който ще ни срещне. Ако механичният сбор българоезични индивиди отново се преобрази в народ. Ако пъстроцветната егоистична паплач се прероди в Нация.

Ще се промени ли нещо тогава?

Да, младежът сам ще пожелае да отиде войник.