Не знам, тоя път съм объркан. Раните от операциите на жена ми се възпалиха и сега през повечето дни тя живее при майка си, поне да може да ходи на работа, че трябва да изплаща ипотеката. Автобусната спирка там е буквално пред дома им, а тук е на дрпуги край на града. Тя едва върви. Дъщеря ми пак започна работа, ама да видим. Последните два пъти почва, после съкращават целия персонал и не им дават никакви заплати. Такива са ни демократичните закони. През останалото време си гледа детето. Детската градина е в ремонт, и тоя морален урод кмета решил, че родителите трябвало да дадат по 50 лева за ремонта на градината. На мен ми пратиха малко пари и ще мога да изкарам още 3-4 дена. Платих си интернета и вересиите, по заведения не ходя, стигат ми малко плодове и мляко. Ама вече ми е трудно да излизам. Днес на два пъти паднах в стаята, завива ми се свят. Не губя съзнание, но губя равновесие и падам. За родителите ми знаете. Искат библиотеката ми и етажа. И си прибраха парите, дадени за моето лечение. Жестоко е, нечовешко е, но е истина.

И цялата тая работа се дирижира от масончето Георги Здравков Грънчаров, син на родния ми брат. Моите родители съсипаха целия ми живот. Това го знае и жена ми, която казва, че не желае никакъв контакт с тях. А дъщеря ми заявява, че докато те са живи, тя няма да стъпи на село. Забелязали са го и други хора и са ми го казвали в очите. Включително един пенсиониран полковник от ДС. Лишиха ме от наследство без никаква причина, а сега напират да вземат и онова, което си е лично мое. Баща ми унищожи безценна библиотека, а сега внук му е "Рицар на книгата". Искам само едно заклеймяване, нищо друго. Нито сили ми останаха, нито пък имам желание за някакво отмъщение. Но заклеймяване за това, смея да го нарека престъпление трябва да има.