Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2013 15:42 - НЕЕСТЕСТВЕНО
Автор: eltimir Категория: Политика   
Прочетен: 900 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 07.03.2013 19:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image Масови неестествени убийства и самоубийства заливат България. Все повече хора почват да се замислят. Да вземем самозапалванията. Досега такова нещо не помня. Какво всъщност се случва? Случва се същото, което се случваше и преди 10 години. Само че тогава малцина забелязваха. Днес терорът ескалира, хората забелязват и тук е голямата ни надежда.
Следващите редове ги писах на 24 декември 2012 година. А после ще видим и нещо от 2002 година. Заслужава да се припомни. За сравнение, за поука и за осъзнаване!
Те продължават своята пъклена дейност. Въпреки усилията на хора като проф. Василев, въпреки моите усилия и усилията на хора като нас, пси-убийците вилнеят. Подпомагани от правителството на Боклука и на неговите тайни и явни служби, убийците продължават да убиват. Значи на мен поне не ми остава нищо друго, освен да продължа своята война срещу тях.

Кого убиват те, какви са техните цели? На прицел са най-вече перспективните личности. Хората, притежаващи потенциала и дързостта да се опълчат срещу Злото. Хората, притежаващи волята да впрегнат своите усилия за измъкване на България от блатото и за спасяване на българския народ от унищожение. Целта на убийците е да премахнат всяка възможност за спасението на България, да умъртвят всяка надежда. Такива хора биват убивани. Бива убивано бъдещето на България. С благословията на Боклука и със съдействието на служби като ДАНС. И пред нашите бездушни и равнодушни погледи. Твърдя го най-отговорно и нека ме изправят пред съд боклуците, ако им стиска. Обещавам им само едно: пред съда аз няма да мълча. Те го знаят, поради което няма да посмеят да ме съдят. Най-много да последва нов енергиен удар, като оня от четвъртък. Но момчето е жилаво и пак ще устои. А после?

Какъв е дотук резултатът от усилията на демократичните ни правителства и на убийствата на стотици, полезни за България личности? Резултатът го виждате с очите си. Какво виждам аз, когато изляза по улиците на Ботевград?

Виждам скитащи кучета и бродещи цигани. Виждам посърнали хора с наведени глави. Виждам задълбочаваща се бедност и нарастващо отчаяние. Виждам мърсотия и непочистени тротоари. Виждам преминаващи край мен джипове на мутри, наркотрафиканти, политици и на всякаква подобна измет. Виждам онова, което не бих искал да видя. Но го виждам.

Бъдни вечер и трябва да се радвам, а ми е тъжно. Седим, веселим се, а навън умира поредната жертва. Ето какво ми написа един баща: „…относно дъщеря ни не знам дали е била по-умна от другите но поне се опитваше да не се носи по течението, а за нас е разбира се умно и интелигентно дете което ни даваше смисъл в живота а сега го няма ...” Е, ще се примирим ли? Аз няма да се примиря! Аз също имам дъщеря и знам какво е. А вие, вие защо се спотайвате? Поне вие, които имате деца и не искате да ги загубите, вие защо мълчите?

Идат празници. Иде Коледа. Погубени хора с умъртвена съвест и с помътено съзнание ще слагат трапези. Отвън излъчвателите ще продължават да излъчват, да обработват нещастните им мозъци, а те нищо няма да разбират. Отвън охранявани от полиция и от агентите на ДАНС пси убийци ще насочват сигнала на своите „куфарчета” ту към един, ту към друг. Останалите живи ще продължат веселието си, докато сигнала не достигне и до тях. Отвън… Това „отвън” е на път да влезе във всеки български дом, а ние нищо не забелязваме.

Тая няма да я бъде!

Докато сме тук и ни има! Докато не позволяваме на Злото да ни обземе! Докато ни изпълва непримиримост и не се страхуваме да се опълчим! Докато ни има нас, надеждата ще е жива. Докато ни има нас, възможността за нашата победа ще стряска съня на враговете ни и на убийците. Докато ни има нас, ще я има и България.

А нас ще ни има!
24 декември 2012 година

През последните години в България бяха извършени толкова чудовищни по своята жестокост и безсмислие престъпления, колкото не са били извършвани през цялата й хилядолетна история. Последният безумен случай е с Павел Пенчев, убил майка си и двете си дечица. Убил ги, а после сам се обадил в полицията, дал точния си адрес, повикал ги да го арестуват и най-подробно разказал какво е извършил. Последвалата психиатрична експертиза не констатирала душевни отклонения. Хайде сега да се върнем малко назад.

            Благодарение на в-к "Монитор" нашумя случаят с Даниела Терзийска, обвинена в убийството на собственото си дете. Вече и последният идиот трябва да е наясно, че Даниела е невинна, само че "компетентните" органи упорито държат на своята версия. И никакви доказателства не успяват да ги разубедят. Нещо повече - властите предприеха безпрецедентни нарушения на законността, само и само да не бъде призната невинността на Даниела. Такава огромна по своите мащаби акция, с въвличането на толкова много и толкова висшестоящи лица не може да бъде обяснена с опит за оневиняване на някое или друго ченге. Тук се крие друга, много голяма и по-страшна тайна.

            "Баща заклал дъщеря си и разчленил тялото на части, баща убил невръстната си дъщеричка в някаква изоставена къща, а после се самоубил като се хвърлил под мост..." Разказвайки за Павел Пенчев, "Монитор" цитира съсед: "От няколко месеца Пенчев се държал странно. Говорел за черна кутия, която направлявала живота му, казвал и че някой го следил." Май започва да понамирисва на психотронно оръжие.

            Тръгвайки по тази линия на мислене, упоритостта на обвинението срещу Даниела Терзийска започва да става ясна. Някой /Ние знаем кой е този Някой, но засега ще се въздържим да го назовем поименно./ много иска да внуши на българите, че убийствата на деца от родителите им и на родители от собствените им деца е съвсем обикновено, в реда на нещата. Като прибавим жертвоприношението в дискотека "Индиго" мозайката съвсем се подрежда. След разгрома на селското стопанство и индустрията българинът бе подложен на нечувано ограбване. Само за някакви си 13, при това мирни! години от среднозаможни, ние се превърнахме в последни бедняци. После дойде ред на нашата история. На езика и азбуката ни. Някой си Сорос, някой си Кроншнайдер поискаха нашето минало. Сега посягат да последното, което ни остана - посягат на нашите деца. Дали най-сетне ще се сепнем или ще продължаваме безропотно да търпим, както търпяхме през всичките години на връхлетялата ни смъртоносна "демокрация"? Дали ще провалим българоубийствените замисли или ще се оставим да ни унищожат?

            От нас зависи. От всички нас!

Елтимир

26 ноември 2002 г.




Гласувай:
6
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eltimir
Категория: Политика
Прочетен: 2359344
Постинги: 1129
Коментари: 3255
Гласове: 2474
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930