Това е пръстенът, с който тя е насочвала своя смъртоносен сигнал към жертвите си. Държал съм го в ръцете си. Пръстен от 24 каратово злато, с гравирани грифони и рубин в средата. Един съвършен смъртоносен уред.

Не, не казвам, че Силвия Мирчева е била последната любовница на Радев. Напротив. Тя може всякаква да е, но й прави чест, че е стояла с него да края. До един мъж с отрязани крака, гърчещ се от болки в очакване на следващата ампутация. Една страдаша жена, стоаща до край до гърчещи се в нечовешки мъки мъж.

Но нека не забравяме и друго. Колко невинни душици лежат на тяхната несъществуваща съвест? „Тя беше нашата Светлина в живота ни, а вече я няма!” – ми писа един баща, чиято невинна дъщеря те бяха погубили. Да, тези групи убиха едно нищо неподозиращо лъчезарно момиче, защото носеше в себе си импулса на Бъдещето. И не само него.
Не знам. Не мога да го обясня. никога не съм виждал това детенце, но няма ден да не мисля за него.  Няма нощ да не го сънувам. И всеки път то е в образа или на дъщеря ми, или на внучето ми. Всеки ден това детенце ми се явява в облика на съществата, за които без колебание их дал живота си. И всеки път се събуждам от ужас. Едва ли е случайно.
Те много такива деца убиха. Нищо неподозиращи български дечица. Принесени в жертва на еврейската алчност, също като дечицата от Батак. Димитър Радев си отиде в мъки, но да си признаем, в заслужени мъки. Силвия Мирчева бе с него докрай, но защо? Може би защото съзнаваше и собствената си вина? Може би защото самата тя бе майка на две дъщери и не искаше и тях да застигне същата участ? Не знам. Но знам, че участта на жертвите ще застигне потомството на палачите. Макар те днес нищо да не подозират и да се наслаждават на невиждано охолство. Имам снимки и мога да го докажа.

Силвия, чий живот ти е по-скъп? Твоят или на твоите деца? Проговори ти, да не проговоря аз. Аз искам сама спася живота на невинните. И ако две невинни жертви, като твоите дъщери си отидат, за да бъде спасен животът на десетки, аз ще го направя. Знаеш, че съм готов да го направя. Времето на финалната битка дойде.