Постинг
02.08.2010 09:50 -
В памет на Коци Иванов
Днес се навършват три години от загадъчната смърт на Коци Иванов. Политически затворник, съратник на Илия Минев, активист на Независимото дружество за защита правата на човека. Един прекрасен човек и верен приятел, умрял внезапно, без всякаква причина на 2 август 2007 година. Коци вероятно бе отровен, защото със своята непримирима позиция пречеше на „новите демократи”, довчерашни комунисти. Панихидата беше вчера. На нея присъствахме едва трима души – Зоя, неговата вдовица, Григор Симов и аз. Срамно и позорно е, че такъв човек, един от нашите национални герои е забравен. Срамно и позорно е, че никой от „големите антикомунисти” не дойде да почете паметта му. Затова ми позволете да припомня кой беше Коци Иванов и за какво го вкараха в затвора.
Както е известно, Независимото дружество бе образувано предимно от бивши политически затворници. Когато стана член на Дружеството, Коци не бе осъждан. Помня, че обичаше често да казва: „Срам ме е, че всички вие сте лежали в затвора заради борбата си срещу комунизма, а аз още не съм”. И съвсем умишлено, целенасочено предизвика да бъде осъден. Миналата година Зоя ми донесе копие от присъдата и текстът, който ви предоставям е съвсем автентичен, преписан е дословно от оригиналния документ.
ПРИСЪДА
гр. Михайловград, 10 октомври 1989 година
В името на народа
Михайловградския районен І-ви наказателен съд на десети октомври хиляда деветстотин осемдесет и девета в открито съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Вера Николова
Членове: Александър Първанов, Владимир Тимов
На секретаря Свободка Тодорова
Присъствието на прокурора разгледа докладвано от съдията Вера Николова общо наказателно дело № 113 по описа за 1989 год. И след съвещание съдът
ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимият Константин Борисов Иванов, роден на 13. І. 1945 година в Михайловград, жител и живущ в същия град, българин, български гражданин, женен, със средно образование, работник, безпартиен, неосъждан, с ЕГН 4501133220 за ВИНОВЕН в това, че през лятото на 1989 година в Михайловград при условията на продължавано престъпление, съзнателно е разгласил неверни твърдения, които са от естеството да създадът недоверие към властта и нейните мероприятия и да внесът смут в обществото, поради което и на основание чл. 273 във вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 54 от НК го осъжда на една година лишаване от свобода.
И в това, че на 28 VІ 1989 година публично е обидил директора на Акумулаторен завод към ДФ „Пима” Михайловград – Венцислав Димитров Георгиев в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на служебните му задължения, по ради което и на основание чл. 148 ал. 1 т. 2 и 3 и чл. 54 от НК го осъжда на девет месеца лишаване от свобода и обществено порицание.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК определя на подсъдимия едно общо наказание една година лишаване от свобода, което да встъпи при първоначален „общ” режим съгласно чл. 46 б „б” от ЗИН и обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата в Акумулаторен завод Михайловград.
Зачита предварителното задържане на подсъдимия, считано от 1 септември 1989 година.
Присъдата може да се обжалва пред МОС в двуседмичен срок от днес.
Председател, съдебни заседатели: следват подписи…
Следва и една човешка трагедия, която продължава и днес, след смъртта на Коци Иванов. Следва демократичното преследване на превърналите се в демократи стари комунистически копелета, следва издевателството на михайловградските, сега монтански власти над неговата вдовица. А ние си седим и блеем, блеем, блеем…
Ами след като само седим и блеем, как няма да ни имат за стадо, как няма да ни стрижат, да ни доят, как няма накрая да ни заколят. Седим и блеем, а после питаме защо е така зле. Ами ще е зле, след като блеем. Е, спираме ли с блеенето? Почваме ли вече да ръмжим?
Изстъпленията дан оцелелите ветерани и над техните семейства продължават. Значи и темата ще продължи. Очаквайте документ за протестите на Зоя пред властите в Монтана по повод на издевателствата над нея.
Няма коментари
Търсене
Блогрол